Над 3900 българи всяка година разбират, че са застигнати от тежката диагноза рак на дебелото черво (или т. нар. колоректален карцином). По-страшното обаче е, че те научават за болестта си в много късен стадий.

Симптомите за този вид карцином са много. Но като “червена лампичка” за пациента трябва да са: дискомфортът след хранене, подуване на стомаха или определено място на болка в корема, промяна в честотата и консистенцията на изхожданията. Както и добавяне на кръв и слуз към тях. Ето в този случай болният веднага трябва да отиде на преглед, категорична е доц. Галина Куртева от Специализираната болница за активно лечение по онкология в София (виж интервю със специалистката по-долу). И добави, че други сигнали са: силната умора без установена причина и анемията.

Проучване, проведено от Обединената европейска федерация по гастроентерология през 2003 г., показва, че европейци се въздържат да споделят с лекарите проблемите с червата си (така са отговорили например 91 % от хората във Финландия, 84 на сто - във Великобритания, 81 на сто - Полша, 81% и др.). Може би това е едно от обясненията за късното откриване на диагнозата.

Точната причина за появата на рак на дебелото черво все още е неизвестна. Но има рискови фактори, които водят до заболяването. Те са:

Фамилна обремененост - Колоректалният рак може да засегне хора, които са имали роднини с това заболяване. Затова около 5% от случаите се обясняват с генетичната предразположеност.

Възраст - Ракът на дебелото черво атакува еднакво, както мъже, така и жени. Най-голяма част от пациентите са над 50-годишна възраст, но може да се разболеят и по-млади хора.

Предходни заболявания - Пациенти с отстранени полипи на червото са в по-голям риск от развитие на колоректален рак.

Възпалителни заболявания на червата - Хора с улцерозен колит или болест на Крон също са в опасност.

Затлъстяване - Клиничните доказателства показват, че има пряка връзка между излишните килограми и страшното заболяване.

Диета и начин на живот - Хранене, бедно на влакнини (фибри) и богато на мазнини, както и заседнал начин на живот са причина за повишен риск от тумор.

Заболяването може да се излекува по много начини, ако се диагностицира в ранен стадий. За целта се прави: колоноскопия - изследване на червата чрез тънка гъвкава тръбичка с лампичка на края. Използва се и лесен домашен тест за определяне дали има следи от кръв в изпражненията - този вид диагностика се нарича “тест за окултна кръв във фекалиите”. Лекарите много залагат на компютърната томография на корема (т.нар. виртуална колоноскопия). Естествено прави се и ядрено-магнитен резонанс - изследване на дебелото черво чрез силни магнитни и радиовълни. Методът се провежда, ако има подозрение за рак на правото черво (ректума) или е потвърдена диагнозата.

Специалистите делят тумора на дебелото черво на 4 стадия. Стадий 0: Туморът се намира само в най-вътрешната част на чревната тъкан. Другото име на този стадий е Carcinoma in situ. Първи стадий: Ракът е прораснал към вътрешната стена на дебелото черво, но не я преминава. Втори стадий: Злокачественото заболяване е прораснало по-надълбоко във вътрешната стена на дебелото черво, може да е дори в околните тъкани. Но клетките му не са се разпространили в лимфните възли. Трети стадий: Туморните клетки засягат близките лимфни възли, но не и други части на тялото.Четвърти стадий: Ракът се е разпространил из тялото, например в черния дроб или белите дробове.

За щастие в лечението на раковите заболявания се отбелязва значителен напредък. В момента, багодарение на съвместните усилия на хирурзи, онколози и специалисти по лъчетерапия, туморите се атакуват по-ефикасно отвсякога.