На читателския въпрос отговаря доц. д-р Олга Григорова, 

Клиника по нервни болести, УМБАЛ “Александровска”, София

Терминът “деменция” произлиза от латински и означава “без ум, без разум”. Деменцията се характеризира с прогресиращо нарушение на паметта и на други висши корови функции като афазия (нарушение на речта), апраксия (нарушение на двигателните умения), агнозия (нарушение на разпознаването и идентификацията), нарушение на планирането, организирането и изпълнението на сложни двигателни и поведенчески програми (екзекутивни функции). Тези когнитивни нарушения затрудняват социалните и професионалните дейности и прогресират до степен на невъзможно ежедневно функциониране и необходимост от обгрижване от близките на пациента.

Деменциите са с тенденция за нарастване поради увеличение на относителния дял на възрастното население и имат голямо социално значение. От деменция

боледуват 5%

от хората

над 65 г.

и 20-40% над 85 г. Най-чести са т.нар. дегенеративни деменции, които са с неизяснена причина и механизми на развитие, имат прогресиращ и необратим ход независимо от провежданото понастоящем лечение. Най-честа е болестта на Алцхаймер (55%), следвана от съдовата деменция (15%), болестта с дифузни телца на Леви (10%), фронтотемпоралната деменция (10%), подкоровите дегенеративни деменции (5%). Останалите видове деменции са общо 5%. Те се дължат на дефицит на витамин В12 и на фолиева киселина, хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза), болест на Уилсън (нарушена обмяна на медта със засягане на черния дроб и мозъка), инфекции (сифилис, HIV и СПИН, болест на Якоб-Кройцфелт и нейния вариант луда крава), интоксикации (алкохолна злоупотреба, някои медикаменти, наркотици), черепномозъчни травми (например при боксьори), хидроцефалия с нормално налягане и др. Често има съчетание на съдова деменция и някоя от дегенеративните деменции (смесена деменция). Съдовата деменция, наречена още атеросклеротична, се дължи на различни остри и хронични нарушения на мозъчното кръвообращение (например прекарани инсулти, т.нар. субкортикална атеросклеротична левкоенце- фалопатия – левкоарайоза). Подкоровите дегенеративни деменции се наблюдават при болестта на Паркинсон, болестта на Хънтингтън, прогресивна супрануклеарна парализа, мултисистемна арофия, кортикобазална дегенерация, като последните три заболявания са сравнително редки. В класификацията на деменциите се оформя и т.нар. леко когнитивно нарушение, при което се наблюдават леки паметови и други когнитивни нарушения, които са по-изразени в сравнение с други хора на същата възраст и образователно ниво. Голяма част от тези пациенти (70%) в бъдеще развиват деменция.

При диагностициране на деменциите е необходимо разграничаване с т.нар. умствена ретардация (изостаналост), при която има забавяне в психомоторното развитие още от детска възраст.

Диагнозата на деменциите в началото е трудна поради неспецифичните прояви, наподобяващи псевдоневрастенна и псевдодепресивна картина, но с прилагането на стандартизирани невропсихологични тестове и оценъчни скали може да се идентифицира степента и характерът на когнитивния дефицит, който трябва да се проследи в динамика. Със съвременните образни изследвания като компютърна томография (КТ) и магнитнорезонансна томография (МРТ) се визуализират прекарани инсулти особено в стратегически за паметта зони на мозъка, мозъчна атрофия (масивна при болестта на Алцхаймер), разширение на мозъчните стомахчета и други. С позитронна емисионна томография (ПЕТ) може рано в хода на болестта да се изясни видът на деменцията. С лабораторни методи се изследва функцията на щитовидната жлеза, нивото на витамин В12 и фолиева киселина в кръвта, липидният профил, хематологични и биохимични показатели, изследвания за хронични инфекции и интоксикации и др.

В повечето случаи деменцията е нелечима. Рядко се причинява от лечимо заболяване като хипотиреоидизъм, дефицит на витамини, възпалителни мозъчни заболявания, нормотензивната хидроцефалия (оперативно лечение), спиране употребата на някои медикаменти, на алкохол и на наркотици. В тези случаи лечението на основното заболяване подобрява когнитивните функции и предотвратява по-нататъшното влошаване.

Профилактика на дегенеративните деменции е невъзможна поради неизяснените причини и механизми на развитие. Част от тези деменции са генетично обусловени, което

изисква

подробна

фамилна

анамнеза

и насочени генетични изследвания, които се предприемат в нашата клиника.

Много важна е профилактиката на съдовата деменция, която се припокрива с профилактиката на мозъчносъдовата болест. Необходимо е изясняване на рисковите фактори за мозъчна атеросклероза и тяхното повлияване.

С доказана значимост са следните рискови фактори - хипертония, диабет, тютюнопушене, повишени холестерол и триглицериди, повишен хомоцистеин, сърдечни заболявания (предсърдно мъждене, миокарден инфаркт), затлъстяване, физическа неактивност, нерационално хранене, злоупотреба с алкохол, злоупотреба с медикаменти, хиперкоагулолабилитет (склонност към тромбози), орални контрацептиви, възпалителни процеси.