Шегува се, че е избрал онкогинекологията заради намек, че няма как да стане по-добър уролог от баща си.

Акушер-гинекологът д-р Светлозар Славов не си е помислял дори, че може да работи нещо извън медицината. Съзнателен, истински избор е и специалността, на която се посвещава.Като отличник на випуска, завършил със “Златен Хипократ” Медицинския университет в София, имал право сам да реши къде и какво да специализира. След дипломирането през 2001 г. без колебание си подал документите в Университетска акушеро-гинекологична болница “Майчин дом” и 6 г. по-късно взема специалност, а днес вече му се вижда недостатъчно и мисли за още една – по коремна хирургия.

Родителите му са известни лекари с други специалности. Оженили се като студенти в трети курс и неусетно и естествено предали любовта към професията на сина си. Днешната му специалност е била мечта на неговата майка, но по онова време заради разпределението и организацията на здравеопазването по соца тя навлиза малко случайно в офталмологията, в която обаче открива призванието си.
А защо д-р Славов не се посвещава на урологията като баща си? Шегува се, че професорът сам отказва сина си, като намеква, че няма да е по-добър от него.
В семейството има още един лекар – съпругата на д-р Славов, Златка, която е анестезиолог, и разговорите вкъщи най-често са свързани с работата.

“В края на следването си вече знаех, че искам да работя акушерство и гинекология. Буквално станах сянка на доц. Божидар Славчев - началник на Първа гинекологична клиника и зам.-директор по лечебно-диагностичната дейност на болницата. Той е от лекарите, които, повярват ли в някого, му държат ръцете, докато се убедят, че могат да се справят сами, от лекарите, които безрезервно споделят опита си и създават школи в медицината. И днес все още той е лекарят, от когото се уча. Но в болницата работят акушер-гинеколозите с най-голям опит в тежките случаи и не е пресилено признанието, че от всеки има какво да се “вземе”, казва д-р Славов.

Твърди, че дори в началото като млад специалист не е броил в колко операции е влизал. Помни изключителните предизвикателства. В опита си вече има участие в неимоверно сложни хирургически ситуации, дори и в операция, която се случва при 1 от 10 хиляди бременности. Такава е историята на 27-годишната Албена Маринова от Брегово, която ражда в седмия месец живо дете. Дотук – какво толкова. Необичайното е, че жената дори не знаела, че е бременна, а бебето е било в коремната кухина - между червата и черния дроб, с плацента, захваната от външната страна на матката.

Раждане от такава извънматочна бременност е истинско чудо и не се знае за подобен случай в страната през последните десетилетия. Още повече че, когато по спешност карат жената в “Майчин дом”, околоплодният мехур е вече спукан, а бременната жена е развила хепатит и единственият вариант е бърза операция. В подобни ситуации има риск от неконтролируем кръвоизлив и заплаха за живота на майката, почти винаги се губи и бебето. Случаят е особено труден и се поема от доц. Славчев и екипа му, в който е и д-р Славов. Лекарите надминават себе си и на бял свят идва живо момиченце. Не толкова редки, но много тежки и рискови са и случаи на раждане при плацента превия – патологичното прикрепване на плацентата. Плацентата е микросветът, който снабдява плода с всичко нужно за неговото оцеляване до раждането. Нормално тя се разполага в горната част на матката. Понякога обаче се развива към шийката на матката и затваря родовия път. Това създава условия за кървене по време на бременността и животозастрашаващи кръвоизливи при раждането. Точно такъв допълнително усложнен, но успешно решен случай д-р Славов имал и преди дни.

В клиниката се грижат за жени с всякаква АГ патология, въпреки че тясната й насоченост е онкогинекологията. Това е областта, в която потомственият лекар иска да се развива. “Битката с рака е голямо предизвикателство пред медицината, но дори на един човек да помогнеш да го преодолее, си струва усилията. Това дава сила да продължиш.” 

Пациентките му казват, че е от специалистите, които не се отказват до последно, дори шансът за успех да е малък. Това се цени и от персонала в клиниката. Колегите му изтъкват и точната му ръка, бързата реакция, прецизността, с която работи.
В списъка от качества влизат и чисто човешки достойнства, които правят от медицината изкуство, а от лекаря - спасител. Затова от екипа му го номинираха за
лигата на младите в проекта “Лекарите, на които вярваме” на в. “24 часа”. Д-р Славов е сред 12-имата, чиито отличия бяха оповестени на дебат в парламента от председателя на Народното събрание Цецка Цачева и здравния министър Петър Москов.

С чувство за хумор колегите наричат екипа за специални случаи БСП - Божидар (Славчев), Светлозар (Славов) и Петър (Марков). Със симпатия говорят и за певческите данни на гинеколога – няма кой да го засенчи на болничните купони, където изпълнява култови рок парчета.

Репликата “Нямам време за хоби” не се отнася за д-р Славов. Не защото си живее животът в смисъл на малко ангажименти, напротив. 

Докторът работи на две места, дава дежурства, прекарва в операционната толкова колкото трябва, независимо от графика си, като всеки истински лекар остава в болницата по-дълго от часовете, които изисква работното му време.
Просто е запазил детската ненаситност за вълнуващи преживявания и намира време за тях. Смята, че луксът да имаш много хобита е въпрос на организация. И сигурно е прав, щом успява да го прави.

На първа позиция стои един приложен стрелкови спорт. Д-р Славов е състезател по динамична стрелба – спорт, който е заимствал техниките на ФБР и специалните части. Участва и се представя добре на национални и международни състезания.

Интересът към оръжията и чувството за ред д-р Славов прихваща от дядо си
по майчина линия – бивш офицер. Като повечето студентски деца, и Светлозар е отгледан благодарение на помощта на бабите и дядовците си, и много черти на характера и интереси са резултат на тяхното възпитание и компетентности. АГ специалистът има доста лични оръжия, както и ловно, което използва не толкова по предназначение, “а по-скоро за разходка с пушка”.

Голям почитател е на сагата “Междузвездни войни” и колекционира костюми от филма. 

Обича и да шофира – коли, АТВ, но в рамките на премерения риск, никога офроуд или за безразсъдни рекорди. “Имам дъщеря и син, съпруга, родители, приятели и не искам да им причинявам безсмислени тревоги. Нито пък е честно да застрашаваш някого на пътя, за да помпаш егото си с екстремни дози адреналин.”