Жегата кара организма да произвежда повече тестостерон и създава агресивна нагласа.

Горещините със сигурност оказват влияние върху всички органи в телата ни, но едновременно с това подлагат на стрес тест и характера. Не е нужно да си лекар или психолог, за да забележиш, че много хора стават по-буйни от обикновено, когато живакът се покачва.

Особено очевидна е промяната при убийствените 40 градуса, каквито ни мъчат в момента. В офиса и вкъщи тази необузданост води най-често до излишни, но безобидни дрязги. Обаче ситуацията може да излезе от контрол, когато ярост обхване шофьор по време на движение. В такива дни се разклаща правилото, че пътните инциденти са най-много при мокри пътища и лоша видимост.

“Екстремните климатични условия, включително горещите вълни, които все по-често ни заливат, намаляват толерантността и търпимостта. В каква степен това променя човека и реакциите му, зависи от неговия личен праг на самоконтрол и устойчивост.” Това обясни проф. д-р Вихра Миланова, дмн, психиатър с 37 г. стаж и национален консултант по психиатрия, ръководител на Клиниката по психиатрия на Александровска болница, ректор на Медицинския университет - София.
Всяко наднормено повишаване на температурите влияе върху концентрацията и настроението, променя скоростта на реакциите. Ако човек е с по-ограничени адаптивни възможности, не успява да компенсира физиологичните ефекти от екстремната горещина и може да стане по-склонен към агресивно поведение, допълни проф. Миланова. В контекста на желаното, но прекалено рязко започнало понижение на температурите тя предупреди, че голямата амплитуда в градусите в рамките на ден също влошава реакциите. Човек става по-отпаднал, чувства се отпуснат, засилва се вероятността да го обземе апатия.
Има множество теории защо в горещината по-лесно “ни пада пердето”. Най-логично звучи обяснението, че е резултат на физиологичните реакции на топлината. Когато човек излезе от зоната на температурен комфорт - 20-25°, организмът включва режим за вътрешно охлаждане. Това води до повишаване на сърдечната честота и тестостерона.

Симпатиковата нервна система реагира на горещините като на заплаха за живота и изправя човека пред инстинктивния избор да се “бие” или да бяга. Но когато не може да преодолее бързо жегата и няма опция да се махне от нея, човек обикновено проявява склонност към “блуждаеща” агресия. Тя може да се насочи към околните или да избие в неспазване на правила и норми. Например за движението по пътищата.

Пътните тапи през лятото влудяват повече.

Горещината затруднява значително регулирането на телесната температура. Процесът изисква енергия, но в организма няма отделни източници за различните видове дейности и когато тялото харчи повече за собственото си охлаждане, намалява разполагаемата енергия за потискане на агресивните импулси. Затова и хората са по-необуздани при задръстванията през лятото. Психолозите смятат, че просто преброяване на нарушенията на светофари и при тапи на магистралите в тези месеци ще потвърди теорията им.

Човек познава възможностите си за адаптация към екстремни затопляния и трябва да се съобразява с тях, за да не застрашава и своя, и чуждия живот с необуздани реакции, напомня проф. Миланова. Ако нямате климатик в колата, избягвайте пътуване в най-слънчевите часове. Почивайте по-често при шофиране в горещините, пийте вода повече от обикновено, съобразявайте се с вътрешния си часовник и ако той ви казва: “Уморен съм!”, дайте си почивка, напомня психиатърът.