Изпревариха официалните шампиони на европейското първенство за 2016-а. Британците имат 71 медала за 32-ма участници, нашите - 14 медала за 4-ма.
Британският отбор е шампион по брой на медали на Европейското първенство на трансплантираните със сърце и бял дроб във финландския град Вантаа. Той си тръгна със 71 медала, 41 от които блестят в жълто.
На всеки от общо 32-мата участници се падат средно по 2,2 шампионски приза.
Не е малко. Още повече, че всеки в това състезание е победител. След като вече е спечелил борбата за втори живот, го осмисля с върховно уважение към живота и благодарност към направеното за него от близките на донора, лекарите, близките и приятелите им.
Британците са първенци според регламента. Но как да наречем нашия отбор от четирима мъже с дарени сърца?
По “устав”
българите са
в средата на
класирането,
но всеки има
поне 3 медала
Въпросът е риторичен, за всеки, завършил първи клас.
А отличията можеше да са и повече. Заради проливен дъжд в последния ден на състезанието организаторите прекратиха надпреварата в леката атлетика. Това попречи шампионите ни Огнян Ганчев, Евгени Георгиев, Георги Пеев и Мартин Настев да добавят към 14-те си медала- половината от тях златни, и още.
“Участието ни стана възможно благодарение на лични средства и частни спонсори, които се отзоваха на усилията на Георги Пеев да се включим в състезанието - обясни Евгени Георгиев. - Те поеха ролята на държавата.”
Отборът ни е бил и единственият, в който всички се подготвят по усет, без треньор. Това вече не е само повод за гордост.
Спортът е
живителен за
трансплантирания,
но когато е под
наблюдение
на лекар, запознат с индивидуалните особености на човека, и под ръководство на спортен специалист. При самоподготовка има риск от неподходящи натоварвания, които да доведат до отхвърляне на органа.
В събота вечерта шампионите се появиха в залата на летище София почти последни от пътниците от техния полет. Посрещнаха ги близките им и директорът на Агенцията по трансплантации д-р Марияна Симеонова.
“Тежи им багажът заради 14-те медала, затова се бавят”, шегуваха се посрещачите. Особено нетърпелива беше второкласничката Елена, сестра на най-младия участник в отбора - 17-годишния Мартин. Той стана европейски шампион по бадминтон и номер едно на 100 метра гладко бягане, взе и златен медал на боулинг.
Марти има трето време от всичките три възрастови групи, с които бяга, не спира да го хвали Георги Пеев - колега журналист и общински съветник в Хасково. Той е
единственият
участник с два
присадени органа.
Живее с донорско сърце и бъбрек. Георги е европейски шампион в плуването на 100 м бруст и носител на 3 сребърни медала на 50 и 100 м свободен стил и 50 м бруст.
Отличията му можеше да са повече, ако не бяха прекратени състезанията по лека атлетика. Това попречи Георги и Огнян Ганчев да се състезават в дисциплината и да увеличат отличията си.
Огнян е бивш национален състезател по спортно ориентиране. Във Финландия взе 2 първи места в плуването на 50 и 100 м гръб. През 2009 г., когато е вече
с дарено сърце,
изкачи 4810 м
до Монблан
- най-високия връх в Западна Европа. Разбира се, всичко това се постига с редовни тренировки и воля. И с една жажда за живот, каквато може да разбере само човек, минал през ада на най-тежки изпитания. И оцелял благодарение на жеста на хора, които изживяват най-тежката загуба в живота си.
Тези медали са и за близките на донорите, чиито сърца носим, и за лекарите, благодарение на които живеем втори живот, казва Евгени Георгиев. Бившият полицай сега е председател на Алианса на трансплантираните и оперираните “Бъдеще за всички”. Той взе първия медал за отбора ни - бронз на тенис на маса в категорията мъже 45-54 г. Връща се и с 1 златен медал и 3 сребърни в плуването на 50 и 100 м гръб и 50 и 100 м свободен стил.
Близо 1100 българи са в националната
листа на чакащите за трансплантация.
Сред тях най-много са хората, които се нуждаят от нов бъбрек, 45 от черен дроб, 26 чакат за донорско сърце, 15 за бял дроб и 8 за панкреас. Последните два вида присаждания все още не се извършват у нас и единственият шанс е да влязат в активната листа на Евротрансплант. От няколко години това се случва, въпреки че нямаме еднакви възможности с 9-те пълноправни държави членки в организацията.
Възможностите за намиране на донор чрез Евротрансплант ще се увеличат, когато държавата ни изпълни критерия за съгласие за донорство за 10 души в мозъчна смърт на 1 милион население, или около 70 на година. Това за момента е в пъти над реалното.
Нуждаещи се от нов орган хора и техните близки очакват, че все повече хора ще проявяват сила в болката си по загубата на най-обичаните им хора да дадат шанс за живот на други.
“Всички световни религии подкрепят донорството на органи. Българската православна църква оценява трупното донорство и трансплантацията като дълбоко християнски жест, който превръща трагедията на донора в надежда за живот. А да помогне на ближния си чрез живо донорствоь е естествена потребност на вярващия в Христа, но този дар не бива да бъде свързан с никаква лична изгода. Католическата църква е на същата позиция. Ислямът дискутира трансплантацията от гледна точка на болния: животът е свещен дар от Аллах и трябва да бъде пазен винаги, когато е възможно. Щом трансплантацията е най-добрият метод за лечение, задължение на хората и държавите е да осигурят начин това лечение да се случва”, обясняват пациентските сдружения.
Коментари