На 11 000 м височина човек има доста време за размисъл. Надвесва се над обвитата във фолио тарелка с макарони и му идва наум въпросът защо гражданската авиация вече цяло столетие не успява да угоди на стомасите под затегнатите колани.

Яденето е едно от големите въздухоплавателни преживявания на пътника. В миналото го сервирали още на пистата, за да го разсеят от ужасните усещания при излитане. Било е мазохистичен акт, тъй като набирането на височина се усеща тъкмо със стомаха. Между двете световни войни поднасяли само кафе и чинии със сандвичи. От стари бордни менюта се вижда, че от края на 40-те г. храната става все по-добра и пътниците са глезени със сьомга с майонеза, телешки език, салати, крем и праскови за десерт. Сервирали ги студени, но със сигурност са били по-апетитни от днешните тарелки.

Тогава авиокомпаниите се конкурират за малък брой богати пътници и това личи по разразилата се война на кетъринга. "Бритиш еъруейс" например обявява линията си Лондон-Париж за "епикурейска", макар тя да няма кой знае какъв кулинарен блясък. "Ер Франс" пък качва на борда готвач от хотел "Риц". Но в шумния, нехерметичен, друсащ салон с мирис на нафта никой няма апетит. Този готвач сервира, но му е лошо като на пътниците и често тича като тях към тоалетната.

Кулинарната война трае кратко. През 50-те г. печалбите изтъняват и се въвеждат стандарти за храната на борда. През 1958 г. Международната организация за гражданска авиация към ООН уважава оплакване на "Пан Ам", че сандвичите, сервирани от "Луфтханза" и другите й европейски конкуренти, са "шикозна храна". Нарежда се в храната на борда да няма Уредки деликатеси, да не е разточителна и да не съдържа екстри като хайвер, стриди, омари".

Но дори най-простите сардини тогава са за предпочитане пред днешното въздушно меню. То е стандартизирано от Реймон Оливие, съветник на "Ер Франс" през 70-те г. Според него ястието на борда трябва да е като в парижко бистро. Например бьоф бургиньон. Хем пътниците са му свикнали, хем сосът не позволява на претопляното месо да съхне.

Добре измислено! Но кога за последен път сте яли бьоф бургиньон в самолет? Поднасят го само в бизнес класа. А в икономичната дават бяло пилешко (не бутче, което понася добре претоплянето) или умърлушена риба. А подправките, толкова нужни на голяма височина, където вкусовите рецептори са притъпени от промяната в налягането, се поднасят само от азиатски превозвачи.

Смешното е, че тази лоша храна е за сметка на пътника. "Америкън еърлайнс" си спести $ 40 000 годишно, като извади едничката маслинка от салатите си. Една маслинка! А какви пари отиват за баятите хлебчета, оставени непипнати. Или за суха паста, която си отхапал от скука, но нищо не може да те накара да доядеш.

През 2008 г. "Юнайтед еърлайнс" обяви, че спира да храни безплатно икономичната класа при презокеански полети. Но сред пътниците избухна такава ярост, че авиокомпанията размисли.

Човек е готов да плати за всичко, което разчупва монотонността на полета. Той не очаква омар, нито дори сандвич с омар. Но и наденичката с кисело зеленце не е каприз.

Още полезни съвети четете в новия брой на в. "Здраве без лекарства".