Хирургията е от най-примамливите специалности за бъдещите лекари - поне един от трима студенти си представя кариера в операционната. После съдбата се обръща така, че мнозина остават далеч от скалпела. Доц. Олег Чолаков обаче е от онези, които от първи курс се готвят за хирурзи и не допускат друг вариант даже “на теория”.
Днес шефът на сектора по панкреасна хирургия в Първа хирургична клиника на “Пирогов” се е отдал на най-сложните операции - при остър и хроничен панкреатит и рак на панкреаса. Другите два водещи центъра в тази област са Първа хирургия в Александровската болница при проф. Виолета Димитрова и Военномедицинската академия при доц. Никола Владов. За радост на пациента тримата специалисти са приятели и споделят опит не само по форуми.
Да оперираш панкреаса, е все едно да облепиш кактус с пластилин и после да го изчистиш трънче по трънче, обяснява доц. Чолаков. Сложността идва оттам, че органът е малък - 10 до 15 см, и се намира дълбоко в коремната кухина, пред гръбначния стълб. Само достигането до него понякога отнема по час и половина при операция. Другото обстоятелство е, че панкреасът е заобиколен от кръвоносни съдове и всяко неумело движение на оператора поражда нови проблеми. Като капак при злокачествено заболяване панкреасът е мек и трудно се шие. Висшият пилотаж в хирургията включва операцията на Уипъл - изрязват се дванадесетопръстникът, част от панкреаса, от стомаха, от тънките черва, от жлъчните пътища.
Известно е, че тази жлеза боледува коварно - симптомите идват, когато вече е късно. В напредналите етапи възпаленията и туморите са свързани с нечовешки болки и пряка опасност за живота. И ако мислите, че това е поредната абстрактна болест, която “няма да хване точно мен”, обърнете внимание на цифрите.
Всяка година от рак на панкреаса заболяват по 1000 българи и бройката се увеличава, казва доц. Чолаков. Като вземем предвид и връзката между заболяванията на панкреаса с употребата на алкохол, застрашените стават стотици хиляди. Понятието за алкохолизъм е широко, но всеки, който пие приблизително по 1 голяма ракия на ден, е абониран за ядове с панкреаса.
Комбинацията алкохол и цигари покачва риска. Може да не се стигне до рак, но възпалението - панкреатит, също вгорчава живота. Хроничният се лекува, но само ако спреш пиенето след операцията.
Друга причина са жлъчните камъни. Уязвими са особено жените след менопаузата.
Насочващи симптоми за проблеми с панкреаса са болка в корема, пожълтяване, загуба на тегло, обяснява доц. Чолаков. Те обаче не са характерни и затова пациентът трудно стига до точния специалист. Диарията пък е белег, че жлезата не произвежда ензими за храносмилането.
Препаратите, за които реклами обещават лесно храносмилане, съдържат такива ензими. Някои са безобидни като бонбони, но други са достатъчно силни, за да се отпускат с рецепта на Запад, казва доц. Чолаков. Нужно е внимание, защото употребата на такива лекарства може да направи панкреаса ленив.
За да станеш добър хирург, е нужно дълго обучение във водещи центрове, казва доц. Чолаков. Личното ниво се измерва с показатели като преживяемост след операция, смъртност, усложнения. Поради липсата на регистри за хирургични процедури - задача на държавата, тази тема още е табу в България. Затова и качеството е само в ръцете на лекаря. Доц. Чолаков се е учил първо от проф. Маркус Бюхлер през 1997-98 г. в Берн, Швейцария. През 2000 г. отива повторно. През 2004 г. ходи 8 пъти в Германия. Асистира в операциите на проф. Валдемар Уул в Бохум и едва след този етап смята обучението си за приключено.
Стратегията на доц. Чолаков срещу стреса е ходене в планината. Не е привърженик на забраните в диетата, а с алкохола е от партията на умерените. Ценител на доброто червено вино, с напреднали познания по сомелиерство.
В планината спасяват с хипотермия до 22°
Планинското спасяване е втората страст на доц. Олег Чолаков след хирургията. Започнал е като спасител през 1995 г., а любовта към планината се калява още от детството - баща му е голям планинар.
Доц. Чолаков оглавява Медицинската комисия на Планинската спасителна служба към БЧК от 2003 г. Година по-късно става член на Международната асоциация на планинските спасителни служби, а преди дни България бе домакин на неин форум за първи път. В Банско експерти от 6 страни обновяваха стандартите по първа помощ в планината. В тях се регламентира до запетая в какви случаи какви стъпки се предприемат, като се описва и екипировката - например модел хеликоптер, с какви въжета трябва да разполага той и т.н. Сред най-интересните медицински случаи, докладвани на такива форуми, е спасяването на паднал турист с хипотермия в Италианските Алпи. Телесната му температура била 22 градуса, когато го открили. Необратима смърт настъпва между 19 и 15 градуса.
Планинската медицина е отделна специалност в повечето развити страни, а у нас дори дейността планинско спасяване не е законово регламентирана, обяснява доц. Чолаков. Заради липсата на хеликоптерна спасителна служба пък България за малко не губи домакинството на женския световен шампионат по ски миналия месец. Осигурили “под наем” от Румъния.
Коментари