Народът пита, лекарите отговарят

Откриха ми алергия към прах, а ми казват да махна котката...

Доц. д-р Дора Константинова, завеждащ кабинет по алергия в Националния институт по заразни и паразитни болести.

Тя отговаря на въпроса на Светла Калчева от София.

Алергията представлява специфично променена в насока на повишаване реактивност на тъканите и органите на даден индивид спрямо действието на различни агенти от екзогенен или ендогенен произход, наречени алергени. Тази променена реактивност се дължи на специално изработените от алергичния организъм антитела. При взаимодействието им с попадналите обикновено от външната среда алергени (домашен прах, животински епидермални образувания, полен, плесенни спори и др.) се отделят различни биологично активни вещества, наречени медиатори. Именно на тях в голяма степен се дължат проявите на алергични реакции.

Обикновено алергията се формира при повторен контакт на организма с алергена, през което време се изработват споменатите алергични антитела.

Един от основните алергени в човешката патология е домашният прах, който представлява сложен комплекс от най-различни елементи от външната среда (микрокърлежи от рода дерматофагоидес, бактерии, плесенни спори, инертни частици, животински епидермални образувания).

Алергията към домашния прах е една от най-често срещаните. Тя може да съществува латентно (по литературни данни само в около 5-10% от населението) или да се прояви клинично като алергична хрема, конюнктивит, бронхит или бронхиална астма. Много често алергията към домашен прах се среща успоредно с тази към косми и пърхот от куче, котка, морско свинче, заек, кон и т.н. От друга страна, при наличие на доказана алергия към домашен прах особено придружена с клинични прояви много често може да се развие и алергия, свързана с непоносимост към животински епидермални образувания. Ето защо при доказана алергия към домашен прах се препоръчва на всяка цена избягването на продължителен особено битов контакт с домашни животни (котки, кучета и др.).

Бебето ми не заспива без компания, какво да правя?

Д-р Атанас Мангъров, специалист по детски и инфекциозни болести, шеф на детското отделение и реанимация в Инфекциозна болница - София.

Той отговаря на въпроса на Евелина Христова.

Това е проблем, от който не страдат обитателите на социални домове, седмични детски ясли и други подобни. Причината е, че там има установен режим и всеки знае, че дойде ли време за сън, трябва да се спи и дори да плачеш до посиняване, никой няма да ти обърне особено внимание. Така че, струва ли си да си хабиш гласа.

Ако до 10-месечната си възраст детето е свикнало да заспива с компания, в което няма нищо лошо, трудно ще го приучите за 1-2 дни да заспива само. Ще отнеме поне 2-3 седмици. Нужни са решителност, постоянство и такт. С това човек плаща цената на онези идилични моменти от първите дни и месеци след раждането, когато при всяко приплакване детето се грабва и в продължение на часове се разнася на ръце из жилището, пеят се приспивни песни и т.н. В началото е много интересно, чувствате се на върха на щастието, но после се оказва, че трябва да се вършат и куп други прозаични неща и идилията се превръща в лека досада.

Добре е още отрано всеки в къщата да си знае мястото, стаята, леглото и че на масата се яде, а в леглото се спи, и то всеки заспива в собственото си легло, а не в леглото на мама и татко, колкото и приятно да е там.

Създаването на стереотипи облекчава живота, но понякога разчупването им е трудно. Иначе приказките за лека нощ са едно от най-приятните изживявания за малки и големи.

Необходимо ли е лечение на киста хепатис с размер 14 мм?

Доц. Никола Владов, шеф на Клиниката по чернодробно- панкреатична и жлъчна хирургия във Военномедицинска академия.

Той отговаря на въпроса на Л. Петрова (59 г.) от София.

Оставам с впечатлението, че става дума за проста киста на черния дроб. Те са често срещано заболяване, което се наблюдава при 1-2% от хората.

Това е доброкачествено заболяване на черния дроб, което се открива случайно при профилактични прегледи. Обикновено протича безсимптомно и най-често не се нуждае от лечение.

Простите кисти на черния дроб са изпълнени с бистра серозна течност, а стената на кистата е тапицирана с жлъчен епител. Големината им варира от няколко милиметра до 10 или повече сантиметра. При 50% от случаите кистата е единична, при 40% кистите са две или три в чернодробния паренхим и при 10% става въпрос за повече от четири кисти.

По-често се срещат при жените, като засягат възрастта след 50 години. В много редки случаи големи кисти могат да дадат симптоматика, изразяваща се в механично притискане, което води до нарушения в отока на жлъчка по жлъчните пътища или притискане на съдовите структури в хилуса на черния дроб, водещ до портална хипертония. Тези кисти са обект на хирургично лечение. То се състои в изпразване на кистата и премахване на част от стената й, за да се изпразва спонтанно. Това се нарича фенестрация на кистата. Тази операция се извършва по лапароскопски път и е безболезнена и лесно осъществима.

Говорейки за кисти на черния дроб, не може да не споменем и за паразитарните кисти-ехинококовите, които представляват една антропозооноза с бавен ход на развитие, стигаща до хирургично лечение. Чернодробната поликистоза е генетично заболяване, при което може да се стигне и до чернодробна трансплантация в еволюцията на болестта, макар и много рядко.

Може ли да се заразя от туберкулоза в градския транспорт?

Д-р София Ангелова, главен асистент в Специализираната болница за активно лечение на белодробни болести "Св. София"

Тя отговаря на въпроса на Т. Михайлова от Русе.

Туберкулозата е инфекциозно заболяване, което се причинява от туберкулозни микобактерии, разпространявани най-често по въздушно-капков път.

Ако един болен бацилоносител пътува в градския транспорт например, при кашляне той отделя туберкулозни микобактерии, които се разпространяват на разстояние около1,2 -1,8 м край него.

Запомнете: не всеки човек, заразен с туберкулозни микобактерии, може да се разболее от туберкулоза, защото зависи и от защитните сили на човешкия организъм.

Обикновено намален имунитет имат пушачите, алкохолиците, имуносупресираните болни, наркоманите и др.

Съветът, който бих дала на читателите, е да търсят навреме помощта на белодробните специалисти при продължителна кашлица, субфебрилна температура (до 37,5 градуса), нощно изпотяване, чести инфекции на дихателните пътища, неповлияващи се от антибиотично лечение, за да се диагностицира рано това заболяване и да няма условия за разпространение.

И най-важното - да се хранят рационално, да не пушат, да не злоупотребяват с алкохол и да живеят в хармония със самите себе си и заобикалящия ги свят.

Откриха ми малка миома, трябва ли да предприема нещо, за да не расте?

Доц. д-р Николай Доганов специалист по акушерство и гинекология от университетската АГ болница "Майчин дом".

Той отговаря на въпроса на С. Ангелова.

Миомата е доброкачествен тумор на маточната мускулатура, който често засяга жените в репродуктивна възраст. Тя е хормонозависим тумор, за чийто растеж естрогените са необходимо условие. Миомата нараства при естрогенна терапия и бременност и намалява в менопаузата. Среща се по-често при жени със затлъстяване и такива с артериална хипертония и мастопатия.

Характерно за миомата е появата на анормално кръвотечение, изразяващо се в по-обилна менструация, пременструално цапане, преминаващо в менструация или кървене, несвързано с менструацията. Болки обикновено няма се наблюдават, но понякога се явяват в периода на овулация или предменструално. В зависимост от големината и разположението си миомите могат да притискат пикочния мехур или ректума и да причинят смущения в дефекацията и уринирането. При 2-10% от пациентките се наблюдава стерилитет.

По време на бременност под влияние на повишеното ниво на естрогените миомните възли нарастват по обем.

Диагнозата се поставя чрез гинекологичен преглед, ехография, хистерография.

Лечението зависи от възрастта на пациентката, локализацията на миомата и симптомите. То е консервативно и оперативно.

Ако миомата не е с особена локализация (например на шийката на матката) и не предизвиква оплаквания, може само да бъде проследявана с редовни ехографски прегледи дали нараства.

Към консервативното лечение спада хормонотерапията. При прилагане на агонисти на гонадотропин рилизинг хормона може да се наблюдава намаляване на размера на миомите, но след спирането им и възстановяването на менструалния цикъл отново се наблюдава нарастване.

При оперативното лечение се отстраняват миомните възли или цялата матка.

Само гинекологът, запознат с размера и разположението на възлите, може да препоръча най- подходящото лечение.

Вредно ли е да пътувам със самолет, като съм с високо кръвно?

Д-р Борислав Ацев е кардиолог в университетската болница "Света Екатерина" в София.
Той отговаря на въпроса на П. Банков.

Пътуването със самолет не е проблем за хипертоници, ако те предварително са подготвени за полета. Хората възприемат самолетното преживяване по различен начин. Например някои се страхуват при излитане и кацане, други изпитват клаустрофобия в затвореното помещение на самолета, трети се влияят от шума и т.н.

Изследване на шведски учени доказва, че самолетният шум е рисков фактор за повишаване на кръвното налягане при работа на летище, много чести полети, близко местоположение и др. Стресът от полета също може да доведе до хипертония. Случва се при хипертоници, които се лекуват медикаментозно, и особено при по-възрастни хора да се получи обратен ефект - рязко пада кръвното налягане по време на пътуването, стига се дори до колапс.

Хипертонична криза може да възникне в самолета особено при дълги пътувания, при употреба на алкохол на борда.

За предпазване от повишаване на кръвното налягане по време на самолетен полет се препоръчва да осъществите пътуването, когато сте отпочинали и не сте напрегнати. Ако ви стресира пътуването, можете да се консултирате с личния лекар или кардиолог какви успокоителни лекарства да вземете предварително и как да разпределите лекарствата за кръвното налягане според пътуването.

Не приемайте алкохол по време на полета. Ако почувствате дискомфорт и рязко спадане на налягането, трябва да легнете и да повдигнете краката високо или да помогнете по този начин на човек, който е колабирал. След това трябва да приемете повече вода, чай или сокове. Препоръчително е да носите със себе си подходящ и удобен апарат за кръвно налягане и да знаете от вашия кардиолог как да действате при хипертонична криза и с какви лекарства да я предотвратите. Ако се почувствате застрашени, може да се обърнете към екипажа, който има специална подготовка, а в самолета може да има и медици.

Диагноза до гроб ли е реактивната психоза и невроза?

Доц. д-р Борислав Герасимов, национален експерт по невротравми към Европейската федерация по неврология. Ръководи неврологичната клиника на университетската болница "Св. Анна" в София.

Той отговаря на въпроса на И. И. от София.

При задълбочаване и ненавременно лечение може да се стигне до по-тежка степен на невроза и реактивна психоза.

Реактивната психоза е промяна в поведението на болните. Най-често се дължи на значима психотравма и затова се нарича реактивна, т.е. реакция на нещо значимо в личен план. Тя е много различна от т.нар. ендогенни, или големи психози.

Реактивната психоза и неврозата са възвратими състояния, които се лекуват.

Общоприето е, че неврозите, включително и реактивните, са функционални, т.е. без видимо установими органичноструктурни увреди на мозъка.

Болестта е в пряка зависимост от особеностите на личността, емоционалната реактивност, семейната и трудовата среда и т.н.

Предразполагащи фактори са вирусни и други инфекциозни заболявания, интоксикации, травми, недохранване, хронична преумора и изчерпване на адаптационните, т.е. приспособителните възможности на организма.

Клиничната картина е много разнообразна. Най-чести са страховите, натрапливите чувства.

Болните страдат много, но винаги запазват критичното си отношение. Правилно разграничават собствените си болестни изживявания и променените реакции на психично болните. При неврозите и различните форми на реактивната психоза личността не е болестно променена.

Болните не спят добре, събуждат се сутрин, без да са отпочинали, дразнят се от шума, от напрежението, свързано с обществените взаимоотношения. Настроението е потиснато и песимистично.

Крие ли риск втвърдяването на слюнчената жлеза?

Проф. Георги Едрев, дмн, директор на Транспортна болница "Цар Борис III", специалист по уши, нос и гърло.

Той отговаря на въпроса  на А. Владимиров от София.

Големите слюнчени жлези в човека са симетрично разположени - 2 околоушни, 2 подчелюстни и 2 (по-малки) подезични.

Подчелюстните жлези са на дъното на устната кухина, а каналите им се отварят под езика в две симетрични пъпки. Във връзка с изправения стоеж на човека се получава така, че каналите и отворите им са по-високо от жлезите. Слюнката по-дълго е в тях, под силата на гравитацията се създават условия за утаяване и образуване на камъни (като в жлъчката и бъбреците). Жлезата хронично се възпалява, подува се, болезнена е. По-късно се развива съединителна тъкан и на пипане е наистина твърда. "Втвърдената" слюнчена жлеза периодично се подува и боли от задръжка на слюнка (особено при пикантни храни). При преминаване на камъчето намаляват размерите й. Заболяването не е опасно, но болките принуждават пациентите да се подложат на оперативно лечение - отстраняване на подчелюстната слюнчена жлеза. Хирургичният подход е външен, операцията е средно тежка, прави се с обща упойка. Рядко камъчето се заклещва в канала на жлезата и може да се извади през устната кухина. Тогава жлезата се запазва.

Черен дроб