Доц. д-р Николай Доганов, началник на Втора гинекологична клиника в университетската болница "Майчин дом". Той отговаря на въпроса на Лилия Цветкова.

Има два вида яйчникови кисти - едните са т.нар. функционални, при които няма разрастване на тъканни елементи и които са свързани със зреенето на яйцеклетката. Те достигат размери 4 до 7 сантиметра и изчезват без лечение.

Вторите са туморни образувания с хистологичен произход от различни тъкани в структурата на яйчниците. Например от епителната тъкан се образуват серозни, жлезисто-муцинозни и други кисти. От съединителната тъкан се получават фибромиоми, от зародишните клетки - дермоидни кисти и т.н.

Всички тези новообразувания могат да бъдат доброкачествени, злокачествени (рак) или с гранична злокачественост. Обикновено яйчниковите тумори нарастват в коремната празнина без симптоми. Едва когато туморът нарасне значително, жената забелязва подуване на корема. При усложнения като завъртане, разкъсване, нагнояване могат да се появят силни болки в корема, прилошаване, повръщане, повишена температура.

Яйчниковите тумори най-често се откриват случайно при гинекологичен преглед. Ултразвуковото изследване показва структурата на кистата и заедно с данните от гинекологичния преглед и резултатите от туморните маркери помагат да се определи дали кистата (туморът) е доброкачествена, или злокачествена.

Белезите за злокачественост са засягане на двата яйчника, наличие на свободна течност в корема (асцит), неравна повърхност и неподвижност на тумора, структура с течни и плътни участъци. Лечението е оперативно.

При доброкачествените кисти могат да се запазят единият или и двата яйчника. При рак на яйчника се правят радикални операции най-често с последваща химиотерапия.