Преглъщането е сложно координиран акт, който се осъществява от мускулите на гърлото под контрола на 6 важни нерва от централната и вегетативната нервна система. Подчертавам това, защото от централната нервна система можем да контролираме волево част от движенията при гълтане, докато при другите не можем.
Гълтането има 3 фази:
Волева - сдъвканата храна и вода доброволно избутваме с движения на бузите и езика назад към корена на езика, а мекото небце залепва за задната част на гърлото. По този начин се изолират носоглътката и носа, за да не попадне в тях храна или вода и да поеме път към хранопровода.
ІІ Гълтачна, неволева - коренът на езика придвижва храната към хранопровода с движение назад и надолу, а капачето на гръкляна го затваря, за да не попадане храна в бронхите.
Финална - неволево храната влиза във входа на хранопровода, като гръклянът се повдига нагоре, а хранопроводът се отваря като фуния около него.
Самото гърло има вид на фуния, в горната част диаметърът е 3,5 сантиметра, а в долната - 1,5.
Смущения при гълтане могат да се получат във всяка от тези фази поотделно или заедно.
Те се дължат или на спазъм (евентуално парализа) на мускулите от некоординирани импулси на нервите, или на механична пречка.
Най-често при стрес се получава спазъм на гълтателната мускулатура и пациентът чувства една топка в гърлото и не може да преглъща. Понякога твърдата храна преминава по-лесно, отколкото водата.
В други случаи се получава възпаление на долната част на гърлото и хранопровода (рефлукс - езофагит), когато при хроничен гастрит се връща стомашен сок в гърлото, т. нар. киселини. Това състояние се изостря при стрес, защото в притеснението си човек нито гледа какво яде, нито какви лекарства пие, а те може да дразнят стомаха.
Докато първото състояние се лекува от невролог, при второто е важна консултацията на гастроентеролог.
И при двете състояния може да се развие канцерофобия, т.е. да си мислим за рак. Прегледът на специалиста по уши, нос и гърло е решаващ.
Нарушаване на фазите на гълтане може да остане след инсулт следствие на отпадане на функцията на нервни влакна. Състоянието е мъчително, такива болни лесно се задавят. Трябва да се хранят много бавно и търпеливо с по-малки количества, докато възстановят рефлексите на гълтане.
И накрая остават механични пречки в гърлото и хранопровода - разширения, стеснения, сраствания, тумори. Те биват вродени, придобити (след травми, изгаряния и т.н.), но не са свързани със стресови състояния. Изискват намесата или на хирург - оториноларинголог, или на гръден хирург.
Проф. Георги Едрев, директор на Транспортна болница "Цар Борис III", специалист по уши, нос и гърло.
Той отговаря на въпроса на Петя Михайлова от София.
Коментари