Д-р Атанас Мангъров, специалист по детски и инфекциозни болести, шеф на детското отделение и реанимация в Инфекциозна болница-София

Той отговаря на въпроса на М. Г., Варна

Варицелата се причинява от варицела-зостер вирус (VZV), принадлежащ към групата на херпесните вируси. Протича с типичен мехурчест обрив, появяващ се на 3-4 вълни. Всяка обривна вълна е съпроводена с повишаване на температурата и общо неразположение. Обривните единици имат характерно развитие: червено петно - пъпка - мехурче - гнойно мехурче - коричка. Задължително ги има по окосмената част на главата. Предаването става по въздушно-капков път, при директен контакт с болния.

Това е едно от най-заразните заболявания - около 90%. Инкубационният период е до 21 дни. Болните са заразни 1-2 дни преди появата на обрива и до завяхването на всички мехурчета, обикновено 9 - 10 дни. След преболедуване остава траен доживотен имунитет.

10% от възрастните нямат антитела, т.е. не са боледували. Ако майката е прекарала някога варицела, детето получава от нея антитела, които го предпазват от заразяване до 3 - 4-месечна възраст. Детската възраст, включително кърмаческата, е “най-благоприятна” за боледуване от варицела - в повечето случаи заболяването протича леко, без усложнения. Не е така при възрастните.

Усложненията са най-често от страна на дихателната и нервната система. При варицела по време на бременност се разграничават три периода: до 20-ата гестационна седмица, след 20-ата гестационна седмица и около раждането. През първия период, през който става формирането на органите на ембриона, опасностите са най-вече за бъдещото дете. Съществува опасност от развитие на вроден варицелен синдром, който се характеризира с кожни промени, очни дефекти (хориоретитит, катаракта, атрофия на зрителния нерв и пр.), хипоплазия (недоразвитие) на крайници или неврологични увреждания (микроцефалия, корова атрофия, умствено изоставане и пр.). Това се наблюдава сравнително рядко. Счита се, че вродения варицелен синдром усложнява само около 1-2% от случаите на варицела у бременни до 20-ата гестационна седмица и не се среща при инфекция на по-късен етап. При варицела след 20-ата седмица от бременността, какъвто е случаят, опасностите са главно за бременната.

Бременността е състояние, при което имунната система на жената толерира “чуждо” тяло - плода, което я прави по-уязвима към много инфекциозни причинители (варицела, грип и пр.). При бременни тези заболявания протичат по-тежко и с повече усложнения. Плодът може да се зарази, но не се уврежда трайно. Първичната вътреутробна инфекция може да се прояви с поява на херпес зостер в ранната детска възраст. При варицела около раждането опасностите са най-вече за новороденото. Ако майката заболее в рамките на една до четири седмици преди раждането, до 50% от децата се инфектират и около 25 % от тях развиват клинични прояви на варицела, независимо от високите титри на пасивно получени майчини антитела. Най-тежко протича варицелата у новородени, когато началото на обрива при майката е в рамките на една седмица преди или след раждането. При тях майчини антитела срещу варицелния вирус практически липсват и усложненията са чести.