“Cлязъл веднъж Господ на земята, за да види как живеят хората. Приел образа на джипи. На носилка му носят пациент: скован, не може да стане. Господ протегнал ръка: "Стани и ходи!", и чудо - човекът тръгнал. Пред кабинета го заразпитвали как е. "Как да е - рекъл им. - И той мошеник като предишния. Дори не ме прегледа..." Този е любимият виц на "Семеен лекар на годината" - д-р Слави Славов от Стара Загора. Още не е намерил време да сложи грамотата в рамка, но цени отличието от колегията.

Д-р Славов не обича думата джипи. В среден род е, а зад това може да стои лекар с 2-3 специалности, негодува той. Предпочита да го наричат семеен лекар. Пациенти са му 2010 здравноосигурени и други 300.

"На ден преглеждам по 30-40 души, горе-долу на 10 минути вземам решение. Човек се уморява в един момент и може да сбърка, през общопрактикуващите лекари минава цялата патология на медицината", не крие д-р Славов.

Дали познава лично пациентите? "Всички, които са идвали поне веднъж в кабинета - категоричен е той. - Семейният лекар трябва задължително да говори с пациента си, когато го преглежда, защото не е Господ." Това е и първият професионален съвет, който докторът дава на сина си Атанас - първокурсник студент по медицина.

Семейният лекар е и нещо като изповедник в стреса, при който живеем, все повече са на успокоителни, идват често такива пациенти - мъчи ги безсъние, изпотяват се без причина. Физически здрави, а душата им страда, казва Славов.

Семейният доктор отчита много фактори. "Гоним един ефект при лечението, но се съобразявам и с финансовите възможности на пациента."

Важно е как докторът ще проведе самия преглед, какви изследвания ще направи. Веднъж идва при мен 62-63-годишен. Открили му онкозаболяване. Назначих допълнителни изследвания и успях да докажа, че не е рак. Диагнозата пак си остана тежка, но не толкова фатална, разказва д-р Славов. Той смята, че на пациента трябва да се обяснява.

"Може заболяването да е фатално, но докато нещо може да се направи, пациентът трябва да знае, за да предприеме мерки."

От всички прегледа за деня едва 4-5 завършват с направление към специалист. Преди време момиче се оплаквало от силни болки в корема и лекарят го насочил към хирург за операция - веднага разбрал, че е възпален апендикс. Не че било сложно от медицинска гледна точка, но майката била впечатлена от точната диагноза.

За Слави Славов първият случай на решителна намеса като лекар по принуда бил... у дома. Оженил се като студент и още не бил завършил медицина, когато на вечерята тъстът му се задавил със сушено грозде и за малко да се задуши, посинял целият. Трябвало да реагира светкавично. Много хубави хора са, и на тъщата да се беше случило, щях да помогна, не влиза в шеговития тон за зетьове и тъщи докторът.

Признава, че сред пациентите му е имало и симуланти, но опитите ставали все по-малко.

Самият д-р Славов няма нито един ден болничен в живота си. Ако, не дай боже, се наложи, има кой да му го издаде - всяко джипи си има джипи.

"Е, сам се лекувам, но трябва и аз да имам семеен лекар. Ето, тази година моят набор - 1966-а, подлежи на задължителна имунизация и трябва да ида при семейния си лекар", смее се докторът.

С д-р Митко Желязков взаимно се избрали да са си лекари един на друг. "Приятел е, имам му доверие." Принцип на д-р Славов е да държи мобилния си телефон винаги включен, но е забелязал, че вече много рядко неговите хора го търсят след 22 часа. Не че ще откаже домашна визита при нужда, но и пациентите са разбрали, че семейниятим лекар не е от стомана и трябва да почива.

"В шкафа имам "колекция" с бутилки. Не съм пияница, но гледам да не отказвам, когато благодарен пациент ми донесе шише с домашна ракия или баба от село дойде с 10-ина яйца. Случва се, а зная със сигурност, че ако откажа, ще обидя хората", това също е част от професионалната философия на семейния лекар на годината.