Проф. Георги Едрев, специалист по уши, нос и гърло. Той отговаря на въпроса на Петър Иванов

По принцип няма как да стане, защото не се налага да се отстранят всички слюнчени жлези, а само една или две от тях.

Слюнчените жлези са малки и големи. Малките са отвътре на устните, бузите, небцето, езика, гърлото. Те произвеждат секрет, който отмива различни частици в споменатите области. Големите слюнчени жлези са 6, симетрично разположени чифтни 3 по 2. Дават главното количество слюнка, необходимо за комфортен живот на пациента.

Най-голяма от тях е околоушната (паротитната). Децата боледуват от вирусен паротит - заушка, което е възпаление на паротитната жлеза.

Втората по големина жлеза е подчелюстната. Тя заема триъгълно пространство във всяка половина на подчелюстната област и в нея най-често се образуват камъни като при жлъчката и бъбреците.

Подезичната жлеза е най-малката и се отваря с канала на подчелюстната жлеза.

В слюнката има различни ферменти, които разграждат хранителните продукти и улесняват храносмилането. Освен това тя почиства устната кухина, блокира развитието на бактериални инфекции в нея, облекчава преглъщането.

Но както и другите органи слюнчените жлези също боледуват. Първото, което може да се случи, макар и рядко, е вродена липса на една, повече или всички жлези. Недоразвитието на една жлеза се компенсира от останалите, но на повече или всички се явява ранна симптоматика от липсата на слюнка - цепки по устните ъгли (казва се ксеростомия), ранните кариеси и възпаление на венците, както и други хронични инфекции.

Хронични възпалителни процеси в слюнчените жлези с изчезване на слюнката могат да предизвикат и автоимунни заболявания. Такова е синдромът на Сьогрен - сух керотоконюнктивит, полиартрит (възпаление на ставите) и автоимунен сиалоаденит (така се нарича възпалението на слюнчената жлеза). Слюнчените жлези се увеличават по обем, но функцията им рязко намалява - не произвеждат слюнка. Заболяването е симетрично и лицето се деформира (наподобява свинско). Устата е суха, зъбите се увреждат.

Разновидност на това заболяване е болестта на Микулич. Формират се малки възелчета, които правят жлезата грапава, уголемена, а слюнката намалява.

При различни онкологични процеси в слюнчените жлези или съседни органи се налага лъчелечение самостоятелно или в комбинация с операция. От въздействието на лъчите се развива хроничен радиогенен сиалоаденит и допълнителна атрофия на паренхима на жлезите. Активната тъкан се замества със съединителна и производството на слюнка рязко намалява.

За щастие тези заболявания, които довеждат до изчезване на слюнката, са редки. Ако обаче се случат, има създадена изкуствена слюнка (заместител), която овлажнява и отмива устната кухина и гърлото. Комфортът не е същият, но като няма риба, и ракът е риба.