Ракът отстъпва, ако се отдадеш на истинските си желания

Пациентът чува от лекаря "Вие имате рак" и светът за него се срива. Диагнозата се приема от болните като ужасна новина и звучи почти като смъртна присъда. Предстои им трудна битка и лечение, но не по-малко предизвикателство е задачата да оцелеят психически. Точно в този момент човек има нужда от специализирана помощ, разказват Лидия Пиргова и Александър Георгиев. Двамата са психолози и помагат безплатно на болни от рак в АПОЗ - Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания. Прилагат дълбочинна психотерапия - хората да осъзнаят истинските си емоции и желания. Горещият телефон за въпроси е 0800 11 202.

Понякога болестта е шанс човек да преоткрие себе си и истинските си съкровени желания, обясняват двамата специалисти. Лидия Пиргова е завършила клинична психология, работи с техники за позитивна психотерапия и арттерапия. През последните години работи много с онкоболни и техните близки, ходи за консултации и по домовете. Дава съвети и по скайпа на хора от България и чужбина. Например дъщеря, която живее в Англия, получила така съдействие за майка си, която боледува тук.

Александър Георгиев пък е специализирал в психотерапията и терапевтичната парадигма. Най-модерните течения за лечение на онкоболните в целия свят се свързват с този вид помощ, казва той. Тя трябва да започне от самото начало - когато се съобщи диагнозата. “Това е ужасяващо преживяване. Повечето лекари нямат подготовка как да поднесат новината "Имате рак".

Психиката има свойството да се държи като безсмъртна. Защитни механизми ни карат да приемаме, че смъртта е нещо, което не се отнася за нас. Иначе не бихме могли да функционираме адекватно. Диагнозата ни извежда извън тази удобна позиция. Кара ни да възприемаме смъртта като нещо, което скоро може да настъпи”, коментира Георгиев. Това разклаща устоите дори на психически калени хора. Рухват множество идентификации, които сме изградили за себе си. Само компетентна помощ може да запълни тази празнина, добавя той и пояснява, че наръчниците как да постигнем щастие и баланс в живота в книжарниците нямат нищо общо с истинската работа на психотерапевта.

Попадне ли в добри ръце, пациентът успява да намери сили след жестоката травма, която е получил. Психотерапията му помага да подреди своя разклатен микросвят. Това е важно и защото съдейства по-пълноценно на лекарите за лечението.

Вярата в себе си и в собствените сили е всичко, уверява Пиргова. Това е опит за мобилизиране на вътрешните сили на личността спрямо това, което я заплашва отвън.

Добрите качества са си вътре в личността, работата на специалистите е да ги събудят, за да подготвят пациента за борбата с болестта, допълва Георгиев.

Нормално е човек да изпадне в самосъжаление в такъв момент. Не може да махне с ръка и да си каже “Това е поредното заболяване, което ще победя”. Някои демонстрират победно настроение, но това е по-скоро маска, смята психологът. Не искат да приемат това, което им се случва.

Най-важното е разтърсването на личността чрез дълбочинната психотерапия да даде резултат. “Най-трудното е да приземиш човека и да му кажеш: Чакай. Имаш проблем, но позволи на лекарите да ти помогнат”, коментират специалистите. Помощта им, освен че е безплатна, продължава толкова дълго, колкото е необходимо за конкретния пациент.

Болестта идва, за да каже, че нещо не е наред. И носи промяна. Работата на психолозите е насочена към това - хората да започнат да виждат малките хубави неща в живота си. Когато най-тежката криза отмине, те често чуват от пациентите си, че живеят втори живот, че забелязват неща, за които са забравили, че съществуват. Хората се научавали да бъдат малко повече егоисти, но в смисъл: Знам какво искам и как да го постигна оттук нататък. “Често работя дългосрочно с хората. С някои се срещаме по цяла година. Няма точно определена систематичност, с която се работи във всеки един от случаите. Пациентът трябва да бъде изслушан как дефинира проблема. Много често това, което се изговаря като проблем в началото, не е това, което се оказва. Първото интервю търпи множество корекции и излиза в съвсем друг вид, когато се поработи с пациента”, разказва Георгиев.

Първата ни задача е да овладеем депресивното състояние и повишената тревожност, с която пациентите идват при нас в самото начало, обяснява той. Ако тези състояния са прекалено остри, се минава и към кризисна терапия. "Важно е човек да намери себе си. След като е чул диагнозата, неговите идентификации рухват и той се чувства в безтегловност. Нашата работа е да обърнем възприятията му навътре - интроспекция. Пациентът става чувствителен и осъзнава собствените си емоции към дълбоко стаени неща, които дори на него не са му известни”, описва работата си Георгиев. За много хора е трудно да разпознаят истинската емоция. Тази, която човек демонстрира, обикновено е доста подправена и иманарцистичен привкус. Показвайки материално благоденствие, човекът иска да убеди другите колко добре се е справил. Но дори и богат, той може да е дълбоко неудовлетворен във вътрешния си свят. Процесът е индивидуален и няма една рецепта как да различим истинските от неистинските емоции, обяснява психологът. Може би главната отличителна черта на автентичната е, че тя ни носи удоволствие.

Когато човек общува, винаги търси обратна връзка. Но ако той е в хармония, не е така зависим от нея. Тя няма да е задължителна, за да си отговори на въпроса “Кой съм аз?”.

Жена откри, че рисува и намери призванието си след болестта

Понякога пациентите, потърсили помощта на психолозите в АПОЗ, правят рязък завой в живота си, осъзнавайки, че досега са се водили по-скоро от желанията на околните, отколкото от своите съкровени потребности. Най-красноречив е примерът със съпруга на бизнесмен. Жената била добре осигурена материално и не се налагало да работи. След шока от болестта и психотерапията тя открива, че има талант да рисува. Дотогава не е учила в университет, но сега завършва сценография и започва успешна кариера в софийски театър. Успява и да се пребори с рака на гърдата. След като оздравява, признава, че животът й коренно се е променил, като е станал по-вълнуващ.

Други пациенти пък откриват удовлетворението от обикновените неща в живота. “Съвсем наскоро млада жена ни каза: Не знам дали си давата сметка, че вие ми помогнахте не само да оживея физически, но и да се родя отново като духовност. Сега ако имам хляб на масата, който да споделя със семейството си, съм най-щастливия човек на света. Живея втори живот.” Това споделила на Евгения Адърска, председател на АПОЗ, друга пациентка, минала през терапия с двамата психолози. Онкоболните не бива да мислят, че е настъпил краят на света за тях, казва Адърска. “Няма матрица към щастието. Пътят към най-дълбоката собствена същност е сложен процес, който минава през много болезнени рани. Освен това невинаги се увенчава с успех”, допълват я Лидия Пиргова и Александър Георгиев. Понякога от помощ се нуждаят и близките. Новината за диагнозата засяга и тях. Цялото семейство страда, особено ако има и замесени деца. Психолозите в АПОЗ са готови да работят и с тях, защото подкрепата от близките, които даряват с обич болния, е много важна за изцелението.

Евгения Адърска съветва онкоболни не само за лечение, но им оказва и житейска подкрепа.