Д-р Петко Карагьозов, Клиниката по гастроентерология и хепатология на ВМА

Отговаря на въпроса на Яна Григорова

Киселините са най-честият симптом на гастро-езофагеалната рефлуксна болест. Заболяването е широко разпространено в съвременния свят, като честотата му се повишава във връзка с начина на хранене на цивилизованото общество. Гастро-езофагеалната рефлуксна болест е по-честа при хора с наднормено тегло, консумиращи храни, богати на мазнини, употребяващи кофеинови и газирани напитки, както и при пушачи.

Симптомите на заболяването са парене зад гръдната кост, повръщане на несмляна храна веднага след хранене, болка и затруднено преминаване на храната през хранопровода. При тежки и усложнени форми може да се наблюдава анемия и отслабване на тегло.

Освен че влошава качеството на живот, заболяването носи риск от развитие на редица усложнения. Нелекуваната гастро-езофагеална рефлуксна болест може да доведе до развитие на стеснение или на рак на хранопровода. Макар и рядко може да е свързана с поява на белодробни инфекции, бронхиална астма, възпаления на горните дихателни пътища и средното ухо, увреждания на зъбите.

Разбира се, киселините могат да бъдат симптом и на други заболявания на горната част на храносмилателната система - язва на стомаха и дванадесетопръстника, стеснение на пилора, рак на стомаха и други, чиято късна диагноза би била фатална за болния.

Пациенти с подобни оплаквания подлежат на диагностично изясняване. Метод на избор е ендоскопското изследване на хранопровода и стомаха (гастроскопия), което оценява тежестта на пораженията на хранопровода от постъпващия в него стомашен сок, диагностицира или изключва други заболявания. Алтернатива, а в някои случаи и допълващ метод е рентгеновото изследване на хранопровода и стомаха. Рядко се налагат допълнителни изследвания като 24-часова pH метрия на хранопровода. За изключване на заболявания на жлъчната система и панкреаса е добре да се направи ехографско изследване на коремните органи.

Лечението включва промяна в стила на живот: редукция на телесното тегло, избягване приема на мазни и пикантни храни, цитрусови плодове, мента, някои медикаменти, ограничаване на тютюнопушенето, на алкохола и газираните напитки. Препоръчва се ранна вечеря, сън на по-висока възглавница, избягване на преяждане. С най-голямо значение е медикаментозната терапия, която, освен че облекчавасимптомите, дава възможност за обратно развитие на уврежданията на хранопроводната лигавица и предпазва от развитие на усложнения. Прилагат се т.нар. инхибитори на протонната помпа, които ефективно и достатъчно продължително потискат стомашната секреция и дават възможност на увредената хранопроводна лигавица да се възстанови. В някои случаи намира място и хирургичното лечение. Субстанции като содата бикарбонат могат временно да облекчат симптомите, но нямат лечебен ефект и не предпазват от усложнения.