Имам главоболие, носът ми се запушва и постоянно тече, значи съм със синузит. Това е най-честото оплакване, което чува от пациентите си доц. Карен Джамбазов, директор на Университетска болница "Св. Георги" и един от най-известните специалисти по уши, нос и гърло у нас.

Всеки пети човек в България си мисли, че има синузит, но това е заболяване, което освен изброните симптоми, трябва задължително да се докаже с образно изследване - рентген, скенер, ядрено-магнитен резонс или дори ехограф, казва лекарят. И добавя, че много често симптомите на обикновената хрема се приемат за хроничен синузит. Затова Българското ринологично дружество е приело официално становище, че набъбването на лигавицата на околоносната кухина трябва да се удостовери с образен метод.

До преди десетина години у нас хроничните синузити се лекуваха с антибиотици, капки за нос, физиотерапия и пункции на хронично възпаления синус.

Ако след 10 пункции болният не започнеше да се подобрява, се минаваше към операция, обясни доцентът.

Интервенцията била доста тежка - правели външен разрез над веждата или под устната, пробивали костната стена на синуса от 1 до 2 см и премахвали засегната лигавица, за да отстранят проблема. На практика ликвидирахме синуса като действаща кухина, обяснява специалистът.

Пациентът получавал видими белези и изгубвал част от костната стена, имал болки на мястото на трепанацията поради засягане на нерв и много често се образували кисти с гъст секрет, наричани в медицината мукоцеле, тъй като се нарушавал нормалният дренаж на кухината.

Това налагаше повторни операции, а понякога сме правили на болен по 3 и повече, казва доц. Джамбазов. Лично той е спасявал поне 20 души с мукоцеле, които се оплаквали от тежест и упорити болки в главата, а при някои кистата дори избутвала очите им навън.

След като през 1958 г. медицината открила особеностите на най-важното място в носа - предверието към всички синуси, терапията минала към нов етап. Доказало се, че възпалението в тази област води до запушване, защото цепките се затварят от набъбналите лигавици.

Околоносните кухини са като килер, който ако се държи дълго време затворен, се вмирисва, обясни образно специалистът по ушни, носни и гърлени болести. Стига се до хронифициране, а оплакванията продължават над три месеца, понякога с години и дори цял живот. Затваря се цялата къща, обобщи доц. Джамбазов.

"Независимо дали възпалението е причинено от вирусна или гъбична инфекция, достатъчно е да се премахнат под ендоскопски контрол получените стеснения от лигавицата в предверията. Веднага се възстановяват вентилацията и дренажът на синусите, които оздравяват в рамките на месец-два след операцията", обясни той.

На пациента се спестяват пробиване на стените, разрези по главата и се запазва лигавицата в самите околоносни кухини.

При безкръвния метод се използват ноздрите, като естествените отвори се разширяват и се отстраняват възпалените покрития на цепките.

Човек си тръгва ден след операцията от болницата, на която се спестява престоят. Не са налагат допълнителни манипулации - сваляне на конци и дренажи, както и промивки. Пациентът се връща до седмица на работа без външни белези от интервенцията.

В цял свят микроендоскопската хирургия на носа и синусите е вече златен стандарт, а у нас се прави в пловдивската Университетска и във Военно-медицинска академия в София, обяснява докторът.

Един отнай-фрапиращите случаи в неговата практика бил през 1997 г. Тогава в клиниката по уши, нос и гърло лекували 25-годишна пловдивчанка, преживяла 12 пункции на синуса, лекувана много пъти с антибиотици и с физиотерапия.

Отначало в клиниката решили да я оперират по старата методика, но той рискувал и приложил безквърната интервенция. Оттогава жената е без оплаквания, обясни медикът.

Почти по същото време спасил от мъки и свой колега - травматолог. Той от години имаше тежък хроничен синузит, а в кухините се бяха появили и носни полипи, от което не можеше да диша, нямаше обоняние и развиваше бронхиална астма, разказа директорът на "Св. Георги".

Усложненията президвикали възпаления на окото и клепача.

Ден след операцията обаче докторът се похвалил, че му просветнало, а след 3 дни бил изписан и е забравил предишните страдания.

Наскоро 30-годишна пациентка постъпила със симптоми на менингит - главоболие, втрисане, гадене и повръщане. Зрението на дясното й око беше намалено, а клепачът притворен, описа състоянието доц. Джамбазов. Скенерът показал, че хроничното заболяване е засегнало най-дъблокия синус, който е на 8 см от входа на ноздрите, близо е до мозъка, до хипофизата и очния нерв.

Оказало се, че синузитът е гъбичен.

Два дни след интервенцията започнала да се подобрява, а след седмица напуснала здрава, с напълно възстановено зрение и без оплаквания.

Огромно значение операциите да са успешни има и апаратурата в болницата, подчертава директорът. Диагностиката се прави с миниатюрна камера, която оглежда носа отвътре, и със скенер.

А за интервенцията са необходими микроскоп, набор от едноскопи и специални хирургически микроинструменти. Те могат да се ползват освен това и за операции на слъзните пътища, хипофизата и на обвивките на мозъка, до които също се стига през носа.

Ако пациент има запушен нос, не трябва да слага капки за нос повече от седмица, а да потърси консултация със специалист, препоръча доц. Джамбазов.

Посещението при доктора е задължително и ако на болния е запушен носът повече от 2 седмици, има главоболие или гноен секрет.

При подобни оплаквания за по-прецизна диагноза специалистът може да препоръча и рентгенография на синусите. Така нямада има съмнение и коя е най-подходящата терапия.

Много опасно е самолечението, без съвет от лекар, защото има риск от сериозни усложнения, засягащи очите и мозъка, предупреди доцентът.

За хроничните синузити, които не се поддават на терапия с медикаменти, единствената алтернатива са микроендоскопските операции.

Показване на част от апаратурата.
Показване на част от апаратурата.