Отговор на въпроса на С. Пешева

Кистозните образувания на бъбреците най-общо се разделят на 2 големи групи - вродени и придобити. Броят на хората с кисти на бъбреците нараства през последните 20 г. поради широкото навлизане в практиката на ехографското изследване. Те са най-честата абнормност на бъбреците.

Според своя вид и локализация кистите са прости - единични, или множествени; мултилокуларни; парапелвикални. Размерите им варират от под 1 до над 10 см. Според някои проучвания почти половината от хората над 50-годишна възраст имат поне една бъбречна киста.Това е в основата и на шеговития израз, популярен сред нефролозите, че “кистите са бръчка на бъбрека”. Простите кисти може да са разположени в единия или в двата бъбрека, по-често са сферични и еднолокуларни. Много рядко те могат да бъдат много на брой и даже да се диагностицират неточно като бъбречна поликистоза. Течността в кистите наподобява урина.

В миналото се приемаше, че кисти над 5 см може да се пунктират, за да не притискат останалата бъбречна тъкан. Впоследствие се установи, че те често отново рецидивират, като през последните десетина години има отлив от този терапевтичен метод. Много рядко се налага оперативно отстраняване.

Обичайната практика изисква ехографски контрол на кистите на 6 или 12 месеца за преценка на динамиката в големината им.

Съвсем различно заболяване е бъбречната поликистоза, която е наследствено заболяване и често се предава в поколението. Засяга и двата бъбрека, които поради множеството разнокалибрени кисти увеличават значително размера си. По-често клиничните оплаквания се проявяват около 50-годишна възраст, но често значително се влошава бъбречната функция.

В своя въпрос читателката не уточнява вида на кистата, размера и локализацията й, еднолокуларна или мултилокуларна е, възпалена или не. По този повод й предлагам да се консултира с водещ нефролог, който да прецени необходимостта от предложеното й оперативно лечение.