Отговор на въпроса на Йорданова (50 г.)

Диабетът е системно заболяване, което може да доведе до развитие на болестни изменения в различни структури на окото. Определени промени в очите категорично могат да подсказват наличие на диабет.

При появата на ечемик например, особено в средна и напреднала възраст, трябва да се изследва кръвната захар. Известно е, че при диабетици се наблюдава склонност към гнойни инфекции в организма. Често по повод на ечемик сме откривали ранен диабет. Друго очно заболяване, което може да насочи към диабет, е дакриоцистита - инфекция на слъзната торбичка.

При диабет и повишено кръвно налягане се наблюдава зачервяване на очите от разширение на кръвоносните съдове и субконюнктивни кръвоизливи.

Увреждането на ретината при диабет (диабетната ретинопатия) е най-честата причина за нелечима слепота и тежка инвалидност във възрастовата групамежду 20 и 60 г. Точната причина за това усложнение не е напълно известна. Приема се, че увреждането на кръвоносните съдове се дължи на продължителното въздействие на хипергликемията (повишена захар в кръвта).

Най-важното лечение е точното спазване на диетата и назначеното лечение на диабета. Рисков фактор за очно увреждане са значителните колебания в нивото на кръвната захар. Пълният контрол на диабета и поддържането на нормални нива на кръвната захар намаляват риска от ретинопатията. Пълната компенсация на диабета забавя прогреса и на вече възникнала ретинопатия. При болни с диабет, които имат и високо кръвно налягане, рискът от развитие на ретинопатия е по-висок.

От друга страна, напредналата диабетна ретинопатия при такива болни е свързана с повишен риск от сърдечен инфаркт, мозъчен удар, увреждане на бъбреците и на крайниците. Най-важното условие за предотвратяване на слепотата при болни с диабетна ретинопатия е редовното изследване при офталмолог най-малко 1 път годишно дори при липса на нови оплаквания. Намалението на зрението е много късен симптом на това заболяване и тогава възможностите за въздействие и предотвратяване на зрително увреждане са силно ограничени.

Основното лечение при развита диабетна ретинопатия е лазерната коагулация на ретината, с което може да се запази зрението и да несе допуснат по-тежки усложнения (като вътреочни кръвоизливи и отлепване на ретината). Лазерното лечение дава по-добри резултати, когато се извършва в начален стадий на съдовите увреждания. През последните години очните лекари разполагат с медикаменти както за локално приложение (в окото), така и за системно лечение на диабетната ретинопатия.

Друго очно усложнение на диабета, подсказващо по-голяма продължителност на заболяването, е появата на кръвоизлив в стъкловидното тяло (диабетно увреждане в напреднал стадий). Началните по-леки (частични) кръвоизливи могат да се разнесат за различен период от време дори без терапия. Ако не се проведе лазерно лечение обаче, кръвоизливите задължително се появяват отново.

В напреднали стадии на усложнена диабетна ретинопатия се налагат операции (витректомия, почистване на мембрани), при които невинаги се постига задоволителен резултат. При рязко намаление на зрението поради кръвоизлив възможностите за консервативно лечение са ограничени и операцията не трябва да се отлага. Настъпването на вторична глаукома също е късно усложнение, при което възможностите за лечение са силно ограничени.

При диабет могат да се наблюдават и промени в лещата- поява на вакуоли и развитие на перде (катаракта). Операция се препоръчва в по-ранен стадий на помътняването на лещата. При диабетиците по-често се наблюдава развитие на “вторична катаракта” - уплътнение на капсулата на лещата, която е честата причина за намаление на зрението след успешна операция за катаракта с имплантирана вътреочна леща.

Съдовете на окото са част от съдовата система на организма. При диабет едновременно със съдовете на мозъка, сърцето, бъбреците и крайниците се засягат и очните съдове. По-често се нарушава проходимостта на венозните съдове. Допълнителен рисков фактор е повишеното вътреочно налягане. Кръвта от окото се оттича чрез централната ретинена вена. Нейното запушване е много тежко състояние и зрението намалява значително. По-често настъпва запушване на клонове от тази вена, които събират кръвта от отделни участъци в ретината - това състояние се нарича клонова венозна оклузия. В ретината се развиват кръвоизливи, оток и дегенеративни промени. При около 10% от болните с клонова венозна оклузия се открива диабет.

Диабетът уврежда и кръвоносните съдове, които изхранват зрителния нерв.