Жегите увеличиха потока от пациенти с неврози или хипотонични кризи, казва д-р Надя Цакова от 22-и ДКЦ в София. Случвало се млади жени с ниско кръвно да колабират на улицата. Други пък идвали с оплаквания за сърцебиене и изпотяване, чувствали се емоционално нестабилни и напрегнати. Понякога горещото време причинявало главоболие или изтръпване на крайниците.

"Препоръчвам им повече течности, както и да избягват най-топлите обедни часове. Давам им успокояващи медикаменти на билкова основа. Медикаменти се дават само на най-тежките случаи", пояснява д-р Цакова, която е поредният номиниран в инициативата на в. “24 часа” за лекарите, на които вярваме. Медиците се предлагат от читатели на вестника, които са ползвали услугите им. Д-р Надя Цакова е на 42 г., а вече има 18 г. стаж като лекар. Минала е през тежката школа на "Бърза помощ" в София, където изкарала 6 г. Взема специалност неврология през 2000 г., а от 7 г. е в 22-а поликлиника.

Жегите се понасят трудно от възрастните хора. Кръвното им играе и ако не си вземат редовно медикаментите, има опасност от инсулт. Някои си спестяват хапчетата поради липса на финанси, но има и такива, които не гледат сериозно на здравето си. Пациентка например казала, че предпочита да даде парите за обяд в заведение, вместо за изследване. Повечето пациенти все пак изпълняват точно това, което ги съветва специалистът.

Пациентите на д-р Цакова са предимно пенсионери, прекарали инсулт. Има и с оплаквания за световъртеж, 80% от болните са с болки в ставите и гръбначния стълб.

Главоболието също е тежък проблем, понякога се налагат много изследвания, за да се разбере истинската причина. Забавянето може да бъде фатално, ако не реагираме на момента, казва д-р Цакова. За разлика от жените мъжете идвали с конкретни оплаквания и ясно описвали какво им е.

Лекарката е търесна и от хора с травми на главата след пътни инциденти. “Ранените искат да получат обезщетения от застрахователни компании, затова нашите заключения са много важни. 20 минути не стигат, за да прегледаме задълбочено пациентите и да опишем всичко”, пояснява тя.

Не бива просто така да се препоръчва на всички да пият аспирин като профилактика на сърдечносъдови инциденти, смята невроложката. Това не можело да замени профилактичния преглед при лекаря, който оценява всички рискови фактори при конкретния пациент - наследствеността, наднорменото тегло и др. Работещите обикновено ходели на лекар само ако са зле. Причината е в системата, няма записани часове и човек трябва да си вземе свободен ден, за да се прегледа, смята лекарката.

Понякога вечер сънят бяга от д-р Цакова. Премисля дали е направила всичко необходимо за болните. Веднъж пациент бе при мен на обяд, пиеше си лекарствата, изследванията му бяха добри, но вечерта получи инсулт, описва трудните моменти в работата си невроложката.

Не само високото, но и много ниското кръвно е рисков фактор за инсулти в жегата особено ако предписаните от лекар медикаменти не се вземат редовно. Ниското кръвно води до исхемични инсулти, а високото - до кръвоизливи. Понякога инциденти има и при хора с нормално кръвно. Те са с ритъмна болест, вродени аневризми или сърдечни пороци, за които не са знаели.

Работата в спешната помощ помага на д-р Цакова да прецени по-добре цялостното състояние на пациента. "Посетихме мъж на 3-ия ден след инсулт с личната му лекарка. Направи ми впечатление, че е много блед. Видях по изследванията, че хемоглобинът му е сринат, и заподозрях допълнителен здравен проблем. Насочихме го към нови изследвания и се установи, че има кръвоизлив в стомаха. Ако всеки специалист гледа само своята тясна специалност, губим пациента", обяснява д-р Цакова.

Добрият лекар според нея чете постоянно, ходи на курсове, за да е в час с новото в медицината. Няма нищо по-напрегнато от работата в спешната помощ, нека хората да уважават тези, които полагат този тежък труд, призовава лекарката. Тя смята, че парамедиците няма да се справят добре, ако тръгнат по адреси сами. Лекарят решава на място кой пациент закъде е, което изисква солиден опит и знания. В критични случаи болният трябва да бъде откаран на правилното място до 2-3 часа. А отделението за инсулти е в една болница, а за инфаркти или стомаха - в други.

При по-леки инсулти д-р Цакова препоръчва пациентът да потърси невролог със собствен транспорт, вместо да чака с часове бързата помощ.

Лек инсулт е, когато болният има само слабост в крайниците или нарушен говор.

Тежките са с парализи и неадекватни. Тогава близките трябва да се обърнат към “Спешна помощ”.

Понякога въпреки усилията на лекарите пациентът не може да бъде спасен. В такива случаи близките често изпитват съмнения. “Инсултите и инфарктите са изключително тежки състояния, мозъкът е сложна структура. Някои състояния наистина са несъвместими с живота. Миналата седмица имах човек с инсулт, когото изпратих в болница с изкривена уста и леко изтръпване на ръката. На втория ден човекът направи пълна аплегия - спукване или запушване на по-голям кръвоносен съд в мозъка. Това е ходът на болестта, ставало е постепенно”, разказва случай от практиката си д-р Цакова.

В поликлиниката специалистите са насочили усилията си към овладяване на рисковите фактори - диабет, пушене, високо кръвно, стрес, правилния начин на хранене. Инсултът е последица от всичко това. В някои държави дори нямало неврологични отделения, защото се смятало, че инсултът е усложнение от всички изброени болести. За профилактиката са важни и редовните изследвания на холестерола в кръвта. Статистиката за болните с инсулт не била реална. "Например млад човек колабира на улицата, приемат го в болница със съмнения за микроинсулт. Там му правят скенер и се разбира, че няма инсулт. Въпреки това лекарите са принудени да напишат, че е имало лек съдов инцидент, защото за такива преходни състояния клинична пътека не е предвидена. Не че лекарите искат да лъжат, но какво ще стане, ако върнат пациента и той почине? Човекът може да е обработен в спешното, но там не могат да му направят скенер." Така описва слабостите в организацията д-р Цакова.