Отговор на въпроса на Бистра Йорданова

Коксартрозата е дегенеративно заболяване на тазобедрената става, съпроводено с прогресивно износване на ставния хрущял. В някои случаи причините за появата на това страдание са известни: травми, анатомични деформации, аномалии на развитието на ставата, ревматични и инфекциозни процеси и др. При други коксартрозата се развива без видимо предразположение и се нарича идиопатична: с неизвестен произход.

В процеса на болестта последователно се засягат отначало повърхностните хрущялни слоеве, после дълбоките и накрая подлежащата кост. Меките тъкани около ставата - капсула, връзки, мускули - реагират с възпалителни и дистрофични промени. В крайните фази се стига до пълно разрушаване на ставата с липса на хрущял, костни дефекти, подизкълчване на главата на бедрената кост, мекотъканни сраствания и съединителнотъканна дегенерация на съседните мускули. В началото оплакванията са слаби и непостоянни: болки при натоварване на крайника, леко куцане, ограничаване на някои от движенията. Впоследствие болките се усилват и стават постоянни, появяват се нощни болки, куцането се задълбочава, движенията стават все по-ограничени, отначало поради болката, а по-късно поради развилите се мускулни контрактури. Характерен симптом за напреднала коксартроза е трудното или невъзможно достигане с ръце до ходилото на засегнатия крак при опит за поставяне на чорап или обувка. Вследствие на консумацията на кост, подизкълчването и мускулните контрактури кракът се скъсява, като разликата в дължините може да достигне 2-5 см.

Оставено нелекувано, страданието довежда до обездвижване и тежка инвалидизация на пациента. Решаващо за диагнозата е рентгеновото изследване, което разкрива типичните за коксартрозата промени: стесняване или заличаване на ставната цепка, кисти, костна склероза, по-късно - дефекти на костта, деформация и изместване на бедрената глава. В най-ранните стадии, когато оплакванията и рентгеновите признаци още не са типични, трябва да се прави диференциална диагноза с някои други състояния: съдови проблеми на главата на бедрото, ревматологични страдания, болки от неврологичен произход и др. На по-късен етап клиничните и рентгенологичните симптоми са ясни и диагнозата е очевидна. Коксартрозата е заболяване с хроничнопрогресивно развитие и веднъж възникнало, не може да бъде трайно излекувано по неоперативен път. Въпреки многобройните експерименти засега не съществува доказано ефективен метод за хрущялна регенерация при коксартроза и единственото радикално решение остава смяната на ставата с изкуствена. От друга страна, при навременна диагноза съществуват неоперативни възможности ако не да се забави процесът, то поне да не се ускорява, да се подобри субективното състояние на болния и да се забави ендопротезирането. Препоръчителен е и съответен двигателен режим с повече движения и по-малко натоварване в ставите (идеален вариант е плуването), контрол на теглото, физиотерапията и санаториалното лечение, нестероидни противовъзпалителни средства, медикаменти и хранителни добавки от групата на т.нар. хондропротектори: вещества, съдържащи хрущялни компоненти. В зависимост от индивидуалната ситуация такова поведение може да продължи от месеци до години, но обикновено в един момент консервативните мерки престават да действат. Трябва да се знае, че както прекаленото избързване, така и прекаленото забавяне на операцията са нежелателни. Изкуствените стави не са вечни и ранното протезиране увеличава вероятността да се доживее необходимостта от смяна на изкуствената става с нова такава, което вече е по-сериозна и тежка интервенция. Прекомерното забавяне и операцията в условията на голямо скъсяване на крайника, компенсаторен тазов деформитет, тежки контрактури, изгубени двигателни навици пък влошават ефекта от интервенцията и функционалният резултат е по-лош, отколкото би могъл да бъде при своевременна намеса. Решението кога е най-благоприятният момент да се пристъпи към ендопротезиране, е отговорно и се взема съвместно от ортопеда и пациента след преценка на всички субективни и обективни обстоятелства.