На въпрос на Йорданка Иванова отговаря Проф. Георги Едрев, специалист по уши, нос и гърло

Същинската част на ухото, която ни прави реално чуващи, се намира в слепоочната кост и се нарича вътрешно ухо. То е изнесена от мозъка нервна структура, която приема звуковите вълни. До нея в съседство има друга структура, която изпълнява равновесна функция. Двете имат общо преддверие и все едно са две квартири, свързани с общо антре. Дори имат и свързващ помежду си канал. По този начин вътрешното ухо има още едно име - лабиринт. Оттук нататък процесите от едната структура лесно могат да се прехвърлят върху другата. А световъртежът е симптом на нарушена равновесна функция.

По време на грипна епидемия грипните вируси попадат през носа и носоглътката в кръвния поток. Това състояние се нарича вирения, болният вдига висока температура, има болки по мускулите. Но в кой орган ще стане локално възпаление, не знаем. Ако е в средното ухо, налице е отит. Ако е във вътрешното - лабиринтит, в белите дробове - брохопневмония. При лабиринтит има световъртеж, гадене, повръщане, намаление на слуха.

А може от отит токсини от средното ухо да проникнат във вътрешното и да се развие подобна симптоматика.

Друга е картината при хронично гнойно възпаление на средното ухо. Процесът се влачи с години. Слепоочната кост се разяжда (кариес), появява се фистула. Това се нарича ограничен лабиринтит и при почистване на ухото има световъртеж. Много лесно при спадане на имунната защита ограниченият лабиринтит да примине в дифузен. Тези състояния са на една крачка от менингит, което вече е много тежко усложнение. За щастие е рядко.

Има друго заболяване, което не застрашава живота, но тормози болните с години. Това е болестта на Мениер. Налице са периодични пристъпи от световъртеж, гадене, повръщане и намаление на слуха. То също е рядко и ако някой ви каже: мениерът пак ме тормози, това едва ли е вярно. По-вероятно е у хора след 40 години да се появи шийна остеохондроза - износване на хрущялните дискове между шийните прешлени. Известно е като шипове в шията. Притискат се нервни окончания, променя се притокът на кръв към мозъка и равновесната функция се нарушава. Кръвоснабдяването на вътрешното ухо не е добре измислено, осъществява се от единствена артерия, която е с малък диаметър и лек спазъм може да предизвиква замайване или заглъхване на слуха. Пристъпите са в зависимост от позицията на главата, която предизвиква дразненето на вегетативните нервни окончания, а те - спазъм на лабиринтната артерия. Може да има и шум в ушите. Разликата между замайването и световъртежа е, че в слуая все едно сте на кораб в окена с клатене на предметите. Докато световъртежът е въртене на предметите около една ос.

При такива състояния най-добре е изследването да се извърши от отоневролози, които са запознати и с нервни, и с ушни заболявания и работят със специализирана апаратура. Ако те сметнат, че се налага операция, както е при хронични отити, тогава се търсят ушни хирурзи.