На въпрос на Илиана Добрева отговаря Д-р Цветелина Тотомирова, асистент в Клиниката по ендокринология на Военномедицинска академия

С-пептидът се отделя от панкреаса в еднакви количества със секретирания инсулин. Това ни позволява чрез определянето му в кръвта да се прецени каква е базалната инсулинова секреция на организма. Последното може да се осъществи и чрез изследване на имуно-реактивен инсулин (IRI), но само при пациентите, които не са на инсулиново лечение. В същото време С-пептидът се използва както при пациенти на инсулин, така и при такива на перорално лечение.

При стартиране на лечение при захарен диабет повечето специалисти предпочитат да се изследва базалната инсулинова секреция (оценена чрез С-пептид или IRI), за да се прецизира видът на назначената терапия. Изследването на С-пептида обаче не е достатъчно, за да се постави диагноза тип 1 или тип 2, защото дори при инсулинозависимия ЗД (тип 1) С-пептид може да е в началото в добри стойности, но впоследствие да намалее. В същото време може при неинсулинозависимия захарен диабет (тип 2) базалната секреция да е сравнително ниска, но въпреки това лечението с таблетки да води до добри резултати. За разграничаване на тип 1 и тип 2 освен клиничната картина възрастта на отключване на диабета, изключително важно е изследването на антителата срещу елементи на бета-клетките (клетките на панкреаса, които произвеждат инсулин) - например, IA-2, GAD65.

С-пептидът може да се използва за преценка на преминаване от перорално лечение към инсулинолечение. За съжаление, въпреки че е добър ориентир за терапията и вида на диабета, С-пептидът не може да определи точното лечение или дозировките.

Затова при вас е препоръчително да се изследва С-пептидът. Той може да даде информация на вас и вашия ендокринолог дали трябва да бъдете на инсулин, на комбинация инсулин и таблетки, или да се опита перорално лечение. С-пептидът обаче не спомага за определяне на точните дози на инсулина. Това е процес на нагласяне на единиците на инсулина при проследяване на КЗ и съответна корекция в зависимост от измерените стойности.

Препоръчително е това да става в болнично заведение под лекарски контрол, защото особено в началото, при първи сблъсък с инсулинолечението пациентът трябва да бъде допълнително обучен как да си поставя инсулин, как да реагира при състояния на хипогликемия (които по правило са повече при това лечение) и как да променя вече определените дози в зависимост от натоварването във всекидневието.