На въпрос на Йорданка Иванова отговаря Проф. Георги Едрев, специалист по уши, нос и гърло

Да, ако не са напълно отстранени. Структурата на кистата се състои от обвивка, която е тапицирана със собствени клетки. Ако част от тази стена остане, тези клетки се размножават, секретират и отново се появява киста.

Трябва да се знае, че кистите в гръкляна са с различен произход, а симптомите им зависят от местоположението и размера. По принцип са изключително редки. Клетките, които образуват лигавичната покривка на гръкляна, са различни (плоски, цилиндрични) и са част от лигавицата на дихателната система. Между тези клетки има струпвания на слузни жлези, които овлажняват споменатия дихателен сегмент.

Глъклянът участва в дишането, формирането на говора и преглъщането. Ако някоя жлеза се запуши, тя се разширява и се образува киста, която пречи на споменатите функции. Такива кисти се наричат ретенционни, т.е. задържащи секрет. Има и друг вид кисти - вродени, които са в резултат на неправилно формиране на тъканните слоеве в гръкляна. Те се срещат главно при новородени и кърмачета, при които дишането е нарушено и имат дрезгав плач.

Срещат се и трети вид кисти, наречени ларингоцеле. Те всъщност са без собствена обвивка и реално са псевдокисти, но са много опасни, защото придобиват определена големина. Развиват се в морганиевите стомахчета, които са цепки в гръкляна между истинските и лъжливите гласни връзки. Те могат да бъдат в резултат на вродени дефекти или по-късни възпалителни процеси, които ги запушват и се раздуват тези стомахчета, като образуват кръгъл тумор навън към шията или навътре в ларингиалната кухина, който причинява задух.

В четвърти случаи изключително рядко може дса се срещне т.нар. термоидна киста в ларинкса, т.е. съставена от структурни елементи на кожата (мастна тъкан, косми, секрети) вследствие на грешка в ембрионалното развитие.

Симптомите при всички видове кисти на гръкляна са дрезгав глас, задух и смущение при преглъщане. След прецизно хирургично отстраняване не рецидивират. Изключение могат да са ретенционните кисти, като се развият на друго място от друга запушена жлеза. Най-трудни за операция са ларингоцелетата, защото достигат големи размери. Тя трябва да се извършва в специализирани клиники и от много опитни хирурзи, тъй като най-често те рецидивират.

Общата тенденция е, че кистите в гръкляна са много редки, по принцип не рецидивират с изключение на споменатите ларингоцелета.