Чушка с цвят на шоколад пази от рак

18 август 2011, 22:28

24 Здраве

6308

Чушка с цвят на шоколад е най-новата разработка на учени от института по зеленчуковите култури "Марица" в Пловдив. Въпреки необичайната си окраска кафявата пиперка е създадена чрез традиционна селекция и без никакви ГМО, обяснява доц. Величка Тодорова, чиято рожба е новият сорт, кръстен "ИЗК Калин".

Доц. Тодорова е посветила над 20 години от научната си работа за селекция, тя отговаря за поддържането на родовите линии на пипера в ИЗК "Марица". За да получи кафявия цвят, е правила безброй кръстоски на традиционни сортове, отглеждани у нас. Какаовата окраска предполага сладост, но всъщност спада по-скоро към пикантните. На вкус едновременно леко сладни, но има и лютив нюанс. Няма по-добра суровина от нея за млян червен пипер. Изследване на учените от Пловдив установило, че 1-2 лъжици дневно от тази подправка действат профилактично срещу образуване на ракови клетки в организма. Това се дължи на увеличеното съдържание на витамин А, който е сред най-добрите терапевтични агенти срещу рака.

Кафявата притежава и едно от най-важните качества на чушките - при термична и всякаква друга обработка ценните съставки не се губят, особено съдържанието на витамин С. В института в Пловдив направили експеримент със сок от пипер - изстискали го и го държали на съхранение година и половина. Когато го изследвали в края на този срок, установили, че той напълно е запазил съдържанието на витамини и всички други полезни вещества. Това е почти невъзможно за други видове зеленчуци или цитруси, защото при тях всичко се разгражда, подчертава доц. Тодорова. По този повод учените от ИЗК "Марица" предлагат такива сокове да се включат в менюто на детските градини и ученическите столове. Чушката с шоколадов цвят има от 10 до 15 плодчета на корен, зрее втората половина на август и през септември. Тя е кръстоска от стари сортове от линиите на "Букетен 50", "Гороглед" и "ИЗК Рубин". За разлика от познатите лютиви пиперки плодовете й обаче са обърнати надолу, което я предпазва от пряко слънчево изгаряне и съпроводените от това болести. Има високо съдържание на багрила и полученият от нея млян пипер не променя цвета си при дългогодишно съхранение.

При съпоставка с продукция от водещи страни в бранша като Испания и Унгария, нашата кафява чушка се оказва с най-устойчиви качества - по-добри багрила и по-високо съдържание на сухо вещество спрямо останалите.

Това постижение напрактика има огромно стопанско значение, защото слага край на изкуствените оцветители в консервите, смята доц. Тодорова. Навремето имаше доста злоупотреби при червения пипер. С новата кафява чушка този проблем се елиминира, подчертава създателката й. Идеална е за съставка на лютеница, мариноване и всякакви зеленчукови консерви.

Лютото в кафявата чушка всъщност е алкалоидът капсаицин, който убива канцерогенните вещества в организма, повишава имунитета, намалява холестерола. Доц. Тодорова е категорична, че пиперът е най-добрият поливитаминен концентрат - коктейл от биологично активни съставки, полезни за организма.

Наскоро учени от Илинойс потвърдиха чудодейните качества на българските чушки, като откриха един от най-полезните антиоксиданти, наречен флавоноид лутеолин. Той защитава от възпаление на нервните клетки и намалява риска от развитие на болестта на Алцхаймер.

Доц. Тодорова, която е дъщеря на един от най-големите селекционери по пипера проф. Йордан Тодоров, съветва всеки, който затваря консерви, да изрязва месестата част възможно най-близо до дръжката, защото там съдържанието на витамини е най-високо и това е най-полезната част от зеленчука.

СПАС КУЗОВ

Ползват я за химическо оръжие в индийската армия

Най-лютата чушка е създадена в Англия и се нарича "Вечност"(Infinity). Създадена е наскоро и по скалата на Сковил съдържанието на капсаицин е 1 067 286 единици, с което значително надминава предишния първенец "Бхут Джолокия" от Индия, съдържаща 1 041 427 единици. Последната и сега е на въоръжение в индийската армия като химическо оръжие в производство на гранати. Индианците в Мексико още преди 7 хил. г. са използвали пипера за бойно отровно вещество. (24часа)

Облъчването увеличава полезните съставки

Учените от ИЗК "Марица" работят по международен проект за повишаване на полезните хранителни съставки на пипера и доматите. Негов ръководител е доц. Нася Томлекова. Чрез облъчване на семена - процес, наречен мутагенеза, получават оранжеви плодове. Те са много по-богати на изключително полезния бета-каротин. За сравнение - в обикновените чушки процентът на багрилото е 4-8 милиграма, а в плодовете на обработените сортове достига до 27 милиграма, сравнява доц. Тодорова.

Семената се добиват в ИЗК и се предават в специални лаборатории, където ги третират с гама-лъчи или чрез химичен мутаген. След обработката тук ги сеем и после анализираме качествата им, обяснява доц. Тодорова. Чушката е може би културата с най-голямо разнообразие от цветове и форми, твърди още тя. Само в Пловдив са селектирани над 30 нови сорта. Този процес е изключително трудоемък. За да представиш нов сорт за изпитание, се изискват поне 10 грама хибридни семена. ИЗК "Марица" е съкровищницата на генофонда при зеленчуците, само от пипера разполага с над 600 образеца от български и чужди сортове. Сред чисто нашите разработки са "Хебър", "Стряма", "Сиврия", "Бял Калинков", "Чорбаджийски", от него е създаден новият сорт "Деликатес", който също е така остър, но не е лют, а сладък.

Безспорната царица на чушките у нас и по света обаче е "Куртовска капия 16-19", която е традиционна култура край Куртово Конаре, община Стамболийски. Характеризира се с дебели месести плодове, идеална е за консервиране. Обича черноземни, богати почви и проветриви места. Капията стига 3,5-4 тона от дка. На нейна база под ръководството на доц. Тодорова е създаден подобреният вариант "Куртовска капия 1". Неслучайно в Стамболийски ще се провежда ежегоден фестивал на чушката.(24часа)

Градинарите ни учат Европа да яде люто

Български градинари разнесли из Балканите и Централна Европа културата да се яде пипер, особено лютия.

Нашенци били много ценени като специалисти по зеленчуците на територията на Австро-Унгарската империя.

Учените предполагат, че по българските земи този зеленчук идва през XVI век по два пътя - единия през Унгария, а другия от Азия през Турция. Това е почти сто години след като Колумб го е докарал от Америка.

Тук пиперът намира своята втора родина след Мексико. Климатът и почвата у нас са изключително благоприятни за развитието му, казва доц. Величка Тодорова. Затова и българите са сред първите селекционери в Европа. Още в границите на Османската империя нашите градинари кръстосвали и експериментирали чрез опрашване да създават нови сортове. По този път започва отглеждането и на т.нар. сладък пипер, първичните диви видове са люти. (24часа)