Д-р Борислав Ацев, кардиолог в университетската болница "Света Екатерина" в София, отговаря на въпроса на Костадинка Йорданова:

Лечението на перикардита (възпаление на обвивката на сърцето) е сериозно предизвикателство за всеки лекар. В повечето случаи то се извършва в болнични условия, в отделение по вътрешни болести или клиника по кардиология. Когато се налага оперативна намеса, лечението се провежда в кардиохирургична клиника. Само в най-леките или някои хронични случаи кардиолозите могат да определят амбулаторно лечение

Правилното терапевтично поведение при перикардита зависи от точното определяне на причините, които са го провокирали. Важно е и самото протичане на заболяването - остро или хронично. Трудностите в лечението произтичат от разнообразните причини, водещи до перикардит и правилното поставяне на диагнозата.

Възпалението на сърдечната обвивка може да е причинено от инфекциозни агенти (вируси, бактерии, гъбички или паразити). Тогава най-важното е да се определи техният вид със специални кръвни изследвания или дори, ако е необходимо, се прави биопсия. При изяснен причинител се прилагат съответните противовъзпалителни лекарства, антибиотици или противопаразитни таблетки и допълнителни препарати срещу температурата,болката и други симптоми.

Друга група заболявания, водещи до перикардит са някои автоимунни заболявания. Такива са лупус еритематодес, ревматоиден артрит, дерматомиозит и др. При тях най-важното е да се лекува основното заболяване със специфичните лекарства и допълнително симптоматично лечение. Същото важи и за хронични заболявания, при които често се установява перикардит, например хронична бъбречна недостатъчност, микседем (намалена функция на щитовидната жлеза) и др.

Перикардит може да се появи в хода на други заболявания като сърдечен инфаркт, разслояване на аортата, миокардит и др. Често ракови заболявания, и туберкулоза протичат с перикардит. При всички тях възпалението на перикарда се развива по различен начин. В повечето случаи в торбичката се събира различно количество течност над нормалното. Ако тази течност е без влияние върху работата на сърцето, терапията се провежда с лекарства, понякога много продължително (месеци, години). При опасност от притискане върху сърдечния мускул и затрудняване на помпената функция на сърцето се налага да се извърши пункция или хирургично да се отстрани течността. Това се решава и провежда от специалисти кардиолози и кардиохирурзи в специализирани клиники. Решението се взема на базата на кръвни изследвания, ехокардиография, компютърна томография и други методи.

При някои перикардити няма течно съдържимо, а само задебеляване на обвивката. Тогава обичайното лечение е с лекарства, но когато обвивката стане толкова груба, че сраства със сърдечния мускул, работата на сърцето се затруднява, води до сърдечна слабост и тогава се налага да се извърши сърдечна операция за неговото освобождаване от срастванията.

Заболяването е известно като констриктивен перикардит и е с висока смъртност дори и при оперативно лечение.