Доц. Андрей Галев, началник на Научноприложен център за военна епидемиология и хигиена към Военномедицинска академия и председател на Българското сдружение по превантивна медицина отговаря на въпроса на Стоян Попов (51 г.):

Тетанусът е тежко протичащо и потенцално опасно инфекциозно заболяване, което в миналото обикновено е завършвало летално. Преломът в борбата срещу тетануса настъпва с напредъка на медицината и въвеждането на ваксинацията като метод за предотвратяване на прихващането на заразните заболявания.

Продължителността на имунитета срещу инфекциозните заболявания зависи от имуногенността на ваксината и от имунното състояние на ваксинирания. За всяка една ваксина, включително и срещу тетануса, е важно да бъде постигнато протективно ниво на антителата, позволяващо ефективно противодействие срещу причинителя, на съответното заболяване, изразяващо се в елиминиране на причинителя преди да се е свързал с целевата си клетка или молекула. Това протективно ниво се постига чрез серия от апликации на ваксината, наричана инициализираща схема за ваксиниране. Тази схема е различна за различните ваксини. При някои от тях е достатъчна една доза ваксина, за да се постигне протективното ниво, например ваксината против жълта треска. За други са необходими повече апликации - ваксината против хепатит изисква три апликации в период от шест месеца, а ваксината против антракс - 6 апликации за период от 18 месеца. За ваксиниране против тетанус началната инициализираща схема изисква четири дози, които се поставят на 2-и месец, 3-и месец, 4-и месец и 6-и месец, като се поставя петкомпонентна ваксина, последвани от апликация на 6-а година с четирикомпонентна ваксина и на 12-а година и 17-а година с двукомпонентна ваксина.

С времето нивото на антителата в организма спада и след различен период от време те повече не осигуряват пълноценна защита на организма, т.е. независимо че даден човек е ваксиниран, той може да се разболее от заболяването, срещу което е бил ваксиниран.

За предотвратяване на тази възможност се прилагат т.нар. бустер или усилващи дози ваксина. За тетануса съгласно Националния имунизационен календар първата бустер доза се поставя на 25-годишна възраст и след това се поставя нова на всеки 10 години.