Hад половината мъже след 60 г. страдат от доброкачествено уголемяване на простатата, но поради неудобство или липса на информация търсят помощ от уролог твърде късно, разказа проф. Йорданка Узунова от Александровска болница. Често пациентите ми се стряскат, когато ме видят в кабинета, допълва единствената жена андролог у нас, която представи новата си книга за мъжко здраве. В първите минути от разговора се проявява повече като психолог, за да предразположи мъжа да сподели всичките си проблеми. Често факти отпреди години - прекарани заболявания като заушка или пък травми, могат да се окажат от значение за правилното поставяне на диагнозата.

Коварното при заболяванията на пикочно-половата система е, че дълго време нямат симптоми, обяснява специалистката. Точно това обаче е моментът за диагноза, за да е успешно лечението. Лабораторни тестове например могат да изяснят състоянието.

Сред най-важните са тест на венозна кръв, спермограма или посявка на спермата, за да се види има ли причинител, например някаква бактерия. Както жените трябва да ходят веднъж в годината на гинеколог или мамолог, така и мъжете трябва да посещават андролога редовно, твърди проф. Узунова. Допреди 20 г. във всяка областна болница имало кабинети, но ги закрили.

В идната сряда врати отваря първият кабинет по мъжко репродуктивно и сексуално здраве в Александровска болница в София. Целта е консултациите постепенно да се възстановят поне в университетските болници.

Годишният профилактичен преглед при уролог е задължителен особено след навършване на 50 г. С напредването на възрастта хормонални промени често водят или до доброкачествено уголемяване на простатата (аденом), или до карцином, обясни проф. Узунова.

Аденомът влошава и сексуалните възможности. Той може да е една от причините за еректилната дисфункция. Неуспехите в леглото обаче може да са и заради сърдечни заболявания. Понякога мъжът отива на лекар заради сексуални смущения, а се оказва, че има прекаран инфаркт, споделя случаи от практиката си андрологът.

Профилактичният преглед може да даде отговор започва ли увеличаване на жлезата. Това е естествен процес, свързан със стареенето. Лечението зависи от стадия. При много пациенти докторите успяват само с медикаменти да спрат прогресирането на заболяването. Понякога се налага хирургично лечение.

От 2011 г. за мъжете над 50 г. се въведе веднъж в годината безплатно изследване на венозна кръв за простатно-специфичен антиген (ПСА). Той може да подскаже дали жлезата развива възпалителни процеси. ПСА е белтък, отделян от нея, а концентрацията му в кръвта има граници. Нормата е от 0 до 4 нанограма, пояснява проф. Узунова. При стойност над 4 е възможно възпаление на простатата. Ако мъжът е млад, се търси полово предавана болест. Сочи ли изследването стойност над 10, възниква съмнение за карцином. Тогава се налагат допълнителни изследвания. Важно е да се знае, че изследване на кръв от пръста не е достатъчно и не дава информация за болестите на простатата.

Другият важен преглед за изясняване на диагнозата е на ехограф. Апаратът проверява за остатъчна урина при аденом на простатата. Урологът тушира жлезата - опипва я през стената на ректума. Така може да усети евентуално уголемяване или втвърдявания, които да го накарат да се усъмни за тумор.

Карциномът на простатата по принцип се открива късно, както се случва с почти всички онкологични заболявания у нас. Някои мъже не отиват на лекар дори когато започнат системните проблеми с уринирането, каза проф. Узунова и определи отношението към здравето на силния пол като "бедствено положение". Колкото по-рано се открие туморът, толкова по-добри са изгледите за преживяемост. Понякога кръвната картина, направена от джипито, също може да подскаже проблем. Намаленият хемоглобин е един от признаците. "Човекът отива бодър и с усещане, че е здрав, а научава, че това е само привидно. Ако вземе адекватни мерки, страшно няма. Лечението, което продължава до края на живота му, ще му позволи да се чувства нормално", разказва специалистката. Ракът в ранен стадий обикновено се откривал случайно, защото българинът нямал навик да ходи на профилактични прегледи.

Пациентите ползват всички съвременни медикаменти, разрешени в Европа. Страната ни реагира бързо и включва в позитивния списък новите лекарства. Има избор между 15-20 медикамента по думите на проф. Узунова. Хубаво е пациентът да не казва "Искам това лекарство", а да послуша какво му препоръчва лекарят, съветва андроложката. Някои медикаменти влияели на способността на пикочния мехур да се свива, а други се отразявали на самата жлеза.

Обикновено мъжете търсели уролог само в краен случай - не толкова от грижа за здравето на простатата, а ако се получат засечки в леглото или пък се появи съмнение за безплодие. Темата ги вълнува, защото за разлика от жените те могат да създадат поколение чак до дълбока старост. Известни са и 80-90-годишни бащи на бебета.

"Ако ерекцията не се получи веднъж, няма повод за паника, на всеки се случва. Но ако се повтаря, задължително трябва да се потърси лекарска помощ. Друг обезпокоителен симптом е недостатъчното втвърдяване на члена. Бързото семеизпразване също е предвестник на еректилна дисфункция. Симптомите трябва да бъдат оценени от специалист, а не от приятел", съветва проф. Узунова. Ако проблемите с ерекцията са свързани със съдово заболяване, може да се наложи и хирургия. Има хапчета или капки за пикочния канал. Възможностите за терапия са различни, но трябва да се намери точният проблем.

"За сексуалното здраве се заговори преди няколко години, когато беше направено мащабно проучване в света и се разбра, че хора с проблеми на пикочно-половата система в 52% страдат и от еректилна дисфункция. Те нямат нормален полов контакт или пък не изпитват удовлетворение от него", коментира проф. Узунова.

Полово предаваните инфекции засягат при мъжа няколко органа - уретера, простатната жлеза, семенните мехурчета и съдържанието на скротума. Когато е увреден дори само един от всички тези органи, може да се получи еректилна дисфункция или пък намалена оплодителна способност.

Мъжете се срамували да говорят за проблемите си. Не отивали на лекар и предпочитали вместо това да прибягнат до самолечение. "Болният чува от приятел, че е бил в подобна ситуация, и решава да приложи същия метод на лечение. Но трябва да се знае, че никога нямадва идентични случая. Дозата и лечението са индивидуални, това повечето мъже не го разбират", допълва проф. Узунова.

Веднъж на преглед дошло младо момче. Описало оплакванията си, но помолило да застане с лице към стената, защото се притеснявало да гледа лекарката докато разказва. На други обаче им било все едно дали андрологът е мъж или жена, защото болките им били нетърпими. От половия им член изтича гноен секрет, което е напреднала форма на полова инфекция, пояснява лекарката.