На въпрос на Ирина Василева отговаря Проф. Георги Едрев, специалист по уши, нос и гърло.

Може, но това не е така просто. Уточняваме - говорим за гнойни сливици, защото те са най-често възпалявани в областта на гърлото. Засягането на сърцето не се получава при остра гнойна ангина, а е усложнение на хронично болни сливици при определени обстоятелства. Касае се за хроничен тонзилит, който представлява огнище (фокус) на инфекция за далечни от сливиците органи (сърце, стави, бъбреци, нервна система).

При всяка остра гнойна ангина сливиците се уголемяват и след оздравяване се прибират в гърлото в нормални или почти нормални размери. В някои случаи дълбоко в тъканта им се формират микроабсцеси, а в тях се задържат бактерии. Токсините им или самите бактерии попадат в кръвта и достигат до далечни органи.

Най-честа причина за увреждане на сърцето са бета-хемолитичните стрептококи. Мукополизахариди от тяхната капсула образуват в сливичната тъкан антигенни комплекси, които се съединяват в сложни реакции със съединителната тъкан на сърдечните клапи и се получава възпалителен процес (сърдечен порок). Освен клапите може да се засегне сърдечният мускул и сърдечните обвивки. Такива далечни от сливиците усложнения се наричат бетатонзиларни заболявания. От определено значение е и устойчивостта на съединителната тъкан на човека.

Не при всеки се стига до образуване на сърдечен порок. При пациенти, които се смятат за засегнати от тези антиген-антитяло реакции, е по-добре сливиците да се оперират. Това предпазва от следващи усложнения, но не премахва наличното.

При подрастващи понякога по време на гнойна ангина има оток и болки на ставите, които след ангината преминават. Това обикновено се нарича реактивен артрит, т.е. касае се за временно увреждане. Такива деца обаче са застрашени от ревматизъм и сърдечни усложнения и след внимателна преценка също трябва да бъдат оперирани.