Д-р Борислав Ацев, кардиолог в университетската болница “Св. Екатерина”, oтговаря на въпроса на Петя Данаилова.

Правилното лечение на междукамерния дефект зависи от точната диагноза и правилната преценка на големината на дефекта, възрастта на болния и развитието на заболяването. То се определя от специалисти кардиолози и кардиохирурзи с опит в лечението на вродени заболявания на сърцето. Извършва се в специализирани центрове за сърдечни заболявания при деца и възрастни.

Междукамерният дефект е един от най-честите вродени дефекти при новородени (30-40% от вродените пороци). Често той се затваря спонтанно още в ранна детска възраст. Може да бъде локализиран на различни места и по различни начини по междукамерната преграда и от това зависи изборът на лечебния метод. Например най-често е в мембранозната преграда, но може да бъде и в мускулната част на преградата, да бъде единичен отвор или с много отвори.

Ключовото изследване за определяне на дефекта е ехокардиографията. Допълнително по преценка на специалистите могат да се използват за уточняване компютърен томограф, магнитен резонанс или сърдечна катетеризация при по-сложните случаи. При по-малките и невлияещи на сърдечната функция дефекти, при които болните нямат оплаквания, лечение не се налага.

Двата основни метода за лечение на междукамерния дефект са оперативното затваряне на отвора между двете камери на сърцето или транскатетърното затваряне със специално устройство, известно сред пациентите като “чадърче”, без отваряне на гръдния кош. Затварянето по хирургичен път се извършва при повечето пациенти, защото рискът е малък (1-2% оперативна смъртност) и са добри резултатите за бъдещия живот.

Минимално инвазивният метод (транскатетърният) се препоръчва на пациенти с висок оперативен риск, с предхождащи хирургични интервенции и с подходяща анатомия на дефекта. Изборът на лечебния метод зависи и от възрастта, и от развитието на заболяването. Например има случаи, при които заболяването е много напреднало и оперативното лечение не може да се проведе поради огромния риск от фатален изход. Обратно, при новородени и малки деца може да се изчака времето, определено от детския кардиолог за интервенция. При всички случаи е необходимо често наблюдение и постоянен контрол от специалист, защото възникват усложнения-ритъмни (А-В блок), сърдечна слабост, инфекциозен ендокардит и др. Препоръчва се поне 1 път годишно за незатворените дефекти да се посети специалист. Когато е извършена успешна интервенция, контролните прегледи се препоръчват 1 път на 2-3 години.