Д-р Борислав Ацев, кардиолог в университетската болница "Света Екатерина" в София, отговаря на въпроса на Валери Костов.

Ритмичните (регулярни) удари на сърцето под 60 удара в минута се наричат синусова брадикардия. Най-често синусовата брадикардия е резултат на повишения тонус на парасимпатикусовата част на нервната система. Това се наблюдава обичайно при спортисти, млади хора, по време на сън, след прием на някои лекарства (бета-блокери, антиаритмици, калциеви антагонисти и др.).

В повечето случаи синусовата брадикардия - до 50 удара в минута, и без да е предизвикана от заболяване, не се усеща и не крие никакви опасности. В тези случаи не се налага лечение, освен ако трябва да се намалят някои лекарства, което се решава от лекуващия лекар.

По друг начин стои въпросът, ако брадикардията е предизвикана от заболявания като микседем (намалена функция на щитовидната жлеза), цервикални медиастинални тумори, инфекции, менигит и др. В тези случаи трябва да се лекува основното заболяване при съответните специалисти. Когато брадикардията е предизвикана от заболявания на сърцето, тя е придружена от различни симптоми например при инфаркт сърдечната честота спада в 10-15% от случаите и може да доведе до използването на кардиостимулатори (пейсмейкъри) поради опасност от внезапно спиране на сърцето.

Брадикардията може да бъде предизвикана още от миокардити, сърдечни пороци и други нарушения в сърцето и може да бъде неритмична и с прекъсване на нормалните електрически импулси (блокада). Тогава се придружава със синкопи (кратковременна загуба на съзнание), лесна умора, задух и др. Такива състояния също налагат поставяне на пейсмейкър. За уточняване на брадикардията се използва електрокардиограма (ЕКГ) и холтер (24-часов запис на ЕКГ).

Както се вижда, заболяването на сърдечния ритъм е проява на различни състояния и това налага да се извърши консултация със специалист, който да определи диагностичното и терапевтичното поведение.