4° C, облачно
Колко често трябва да се разглеждаме, за да следим за тревожни промени по кожата? Редовно, отговаря д-р Красимир Киров от Специализираната болница за активно лечение по онкология, номиниран от пациенти за инициативата на “24 часа” “Лекарите, на които вярваме”. По-добре е при съмнение напразно да посетим лекаря, вместо диагнозата да закъснее. Дори най-страшната и агресивна форма на кожен рак - меланом, е лечим в ранен стадий.
При дебелина на тумора до 1 мм, след отстраняването му 95% оздравяват.
В последния, четвърти туморен стадий, при дебелина над 4 мм, рискът да се появят метастази е над 50%.
Най-трудни от психологическа гледна точка се оказват първите 2 г. в болницата, смята потомственият лекар. И баща му, и други членове на семейството са медици.
"Човек се научава да не мисли за най-лошото и насочва усилията си към това да направи най-доброто за пациента, а не само да демонстрира съчувствие." Това е формула за психическа стабилност на д-р Киров.
У нас засега и хубавото, и лошото е, че меланомът се среща сравнително рядко. Лошото в случая е, че хората не го познават. Собствено проучване в Кожната клиника на болницата през 2011 г. показва, че 47% от пациентите с това заболяване дори не са чували за него. Нещо повече - дерматолозите също не са наясно. Само 7% от лекарите, които изпращат пациенти за консултация, са поставили точна диагноза.
При рядко срещани тумори като меланома няма достатъчно здравна информация в медиите. Това притъпява вниманието на самите дерматолози и вероятността да се пропусне заболяването в началото е голяма. Превенцията и първичната профилактика са задължение на държавата. Работата на болницата е вторичната профилактика и ранното откриване на туморите. Вниманието на институциите обикновено се фокусирало върху по-масови онкологични заболявания като рак на гърдата, на белия дроб, простатата и др. Но пък кожните тумори били по-лесни за диагностициране.
Д-р Киров и колегите му са проучили опита на Унгария. През 1996 г. положението там е било същото като сега в България - регистрирана заболеваемост 3,6 на 100 000, средната дебелина на тумора - 3,5 мм. А това е късен трети стадий с доста сериозна прогноза.
Примерът с Унгария е удачен и по друга причина. Като генотип населението в двете страни е сходно, тъй като имаме общ произход - хунски племена, турско присъствие, славяни и т. н. Болните с меланом не са типичните на външен вид, както в Северозападна Европа, където са руси или червенокоси, със светли очи и кожа. В Унгария и в България заболелите от меланом са по-често с матова кожа и по външния вид не може да се определят най-предразположените към заболяването, пояснява д-р Киров.
В Унгария пускат целогодишно здравна информация по телевизията - например с реклама на слънцезащитен крем се показва кадър с вида на тумора. Така се подсилва внушението. С подобна разяснителна работа в Унгария обучават хората сами да се преглеждат, както жените за рак на гърдата. Ако човек забележи нещо, отива при личния лекар или дерматолог, който го изпраща за консултация с онколог. Така до специалистите достигат тези, които наистина имат нужда. И в Унгария от 3,6 на 100 000 заболеваемостта се покачва на 10 на 100 000, колкото е средната за ЕС заради ранното откриване и регистриране на заболяването.
“У нас заболеваемостта би трябвало да е колкото в Унгария и средната за ЕС, уточнява лекарят. Но за съжаление не е, тъй като все още хората не са достатъчно осведомени, туморът се открива в напреднал стадий и няма пълна регистрация на случаите.”
Основната информация за заболяването хората получават чрез медиите, убеден е хирургът. По телевизията ефектът наистина е най-голям, но и най-малко хора я виждат поради неподходящо време на излъчване на предаванията. Вестниците и списанията се предават от ръка на ръка и може да се прочетат отново. Към интернет хората се обръщат за допълнителна информация и обикновено попадат на най-лошите прогнози.
В България вече всяка пролет се провежда кампания на ЕС за безплатни профилактични прегледи “Евромеланом”. Проблемът е, че не може предварително да се определи коя група от населението би имала най-голяма полза от тях. Примерно за м. г. от прегледани 1200 души са установени само 6 случая с меланом, което е много малко. Сега в Онкологията подготвят откриването на кабинет за безплатни консултации, който да функционира целогодишно за хора със съмнения за кожен рак, изпратени от дерматолози. Телемедицината може много да помогне, казва още д-р Киров. Това е консултация от разстояние, осъществява се чрез видеоконферентна връзка. Не всяка болница или лекарски кабинет обаче могат да имат такава връзка със специализирани клиники. В същото време кожните проблеми лесно се заснемат дори с мобилен телефон и този метод може да функционира добре и чрез снимки на съмнителни новообразувания, направени от кожните лекари и пратени по мейл или MMS. Практиката в други страни показва, че така в 80% има съвпадение между предварителна и окончателна диагноза, подчертава д-р Киров.
ЗИНА СОКОЛОВА
Солариуми водели до зависимост
Pискът от меланом съществува, дори да се печем интензивно само по време на отпуската, смята д-р Киров. Още през 1956 г. в Австралия установяват връзка между т. нар. интермитентно излагане на слънце (2-3 седмици годишно) и израждането на бенките и появата на меланом.
Ежедневното излагане на слънце повишава риска за друг вид рак на кожата, който не е меланом.
Дълго време не е било уточнено дали фотозащитните кремове наистина предпазват от кожни тумори. По-нови изследвания показват, че мазилата са ефективни за едни от видовете кожен рак, но за другите - не. За меланома дори е имало съмнения, че ефектът е обратен. Като причина се изтъква предоверяването в защитата от кремовете - след като се намажат с тях, хората се пекат с часове. По-добре е човек да си сложи крем, но да стои на сянка, съветва д-р Киров. Смята се, че тъкмо слънчевото изгаряне на кожата предизвиква израждане на бенките.
Друга тема са солариумите, за които вече има данни, че причиняват меланом. Техните собственици контрират, че никога не може да се отсее дали солариумът, или слънчевата светлина е причина за заболяването. Но хора, които никога не са ходили на море, а са правили такива процедури, са развили болестта.
В някои страни в Европа и в САЩ има забрана солариумите да се ползват от деца до 18 години. Трябва да имат предупредителни табели с надписи, че може да са вредни за здравето, както цигарите.
За безопасно се смята ползването им един път месечно.
При жените е доказано, че редовните процедури водят до пристрастяване, тъй като при ултравиолетовото лъчение се отделят ендорфини, което ги тонизира и ги прави по-работоспособни. В САЩ дори вече има психолози занимаващи се със зависимостта от солариуми, подобно на наркотичната зависимост.
Решението на ТЕЛК за болни от рак вече излиза само за месец
Нетрудоспособността, която отчитат специализираните лекарски комисии при онкоболните, намалява с годините, разказа д-р Манаси Николов, председател на ТЕЛК в Специализираната болница по онкология в София. Приема се, че след терапията те постепенно оздравяват. Първите 2 г. са по-тежки, тъй като се провежда лечение, а има и сериозен психологически стрес, затова се дава по-висок процент, пояснява той. Между третата и петата година се дава по-нисък, а след този период се вписва минималният процент, който дава право на пенсия. С това решение на ТЕЛК хората могат да се пенсионират по болест.
Системата на медицинската експертиза е направена така, че хората с тежки заболявания да не остават в нито един момент без финансова обезпеченост, обяснява д-р Николов. Над 350 хил. души у нас са били болни от рак още през 2008 г. по данни на Националния раков регистър. Днес вероятно са повече.
Пред комисията от специалисти пациентът представя последните си изследвания, епикриза, но се явява и лично на преглед. Временната неработоспособност се удостоверява от лекуващите специалисти, лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). За трайно намалената работоспособност се произнасят само ТЕЛК и НЕЛК.
Всеки неработещ онкологично болен, независимо от възрастта, може да бъде представен на ТЕЛК само с издадено от личния лекар медицинско направление. За целта на джипито се представят епикриза или консултация от специалист, удостоверяващи заболяването и моментното състояние на болния.
Онкологично болните, които са в болнични, могат да ги продължават до 6 месеца. След това също отиват на ТЕЛК с медицински протокол от лекарската консултативна комисия, издала последния болничен лист.
С направлението или протокола се отива в регионалната картотека за медицинска експертиза (в София тя се намира на ул. “Иларион Макариополски” № 10). Там се подава заявление с подробни лични данни и се получава входящ номер. Преписката се изпраща на съответната ТЕЛК, която уведомява с писмо кога, къде и с какви допълнителни изследвания и консултации кандидатът трябва да се яви за преглед. Понякога хората са недоволни от заключенията на комисията.
Тогава могат да обжалват пред НЕЛК в 14-дневен срок от датата на получаването на решението. Молбата се подава отново в регионалните картотеки. НЕЛК изпраща писмо с обратна разписка за датата, часа на прегледа и необходимите документи.
Добра новина е, че дългото чакане за НЕЛК вече отпадна.
Само някои комисии са натоварени, но повечето дават дати до 2-3 месеца. Решението от ТЕЛК също излиза бързо - в рамките на един месец.
Облекчените срокове са благодарение на нова наредба, която влезе в сила от 2010 г. Тя даде възможност на НЕЛК да се произнася само въз основа на документи, без болните лично да се явяват на преглед. Така комисиите бързо наваксаха закъсненията, които възлизаха на години, пояси д-р Николов. Някои комисии като тази за кардиологични заболявания преди давала дати за явяване чак след 2 г.
Ако болният не е съгласен и с решението на НЕЛК, то законодателството дава възможност за неговото обжалване по съдебен път. Работодателят и НОИ като заинтересовани лица също имат право да обжалват. Решението на ТЕЛК важи от 1 до 3 г.
При онкоболните обикновено първото решение се издава за 2 г., а второто - за 3 г. Най-трудното в работата на лекарите от медицинската експертиза е да преценят обективно всички данни за пациента. Операциите на болните от рак обикновено са тежки, като повечето от тях страдат от постоперативен травматизъм.
Съвременните щадящи методи позволяват на болните да се завърнат по-бързо към предишния начин на живот, както и да се възстановят физически по-пълноценно. Лекарите от ТЕЛК често са пред дилема. Трябва да решат дали да продължат временната неработоспособност на болните, които остават сами у дома с мислите и страховете си, или да ги върнат към предишната работна среда, където ще участват отново активно в обществения живот.
Говорят с пациента като психоаналитици, за да се ориентират в състоянието му. Най-важна е преценката дали онкоболният да се върне на работното си място без опасност от влошаване на здравословното му състояние. Работодателят дава информация за условията на труд, но се взема предвид и мнението на болния.
Онкологичните заболявания не бива да се свеждат само до физическите им прояви. Обикновено хората с рак имат редица усложнения от психически характер. Психоемоционалният стрес засяга не само пациентите, но и семействата им. Често нови здравословни оплаквания се обясняват със завръщане на болестта, казва д-р Николов.
Онкологично болните са с променена настройка за живота, те се чувстват непълноценни. Много важно е да се помогне на хората да приемат физическата промяна и да се примирят с това, което са загубили.
Временната алопеция след проведената медикаментозна терапия, преждевременно настъпилата постмедикаментозна менопауза или полова слабост, както и хормонално обусловеното затлъстяване играят допълнително важна отрицателна роля в психологическото състояние на онкоболните, тъй като повечето са в работоспособна възраст с активни социални контакти.
През последните години се наблюдава тенденция за все по-голям относителен дял на онкологичните заболявания в общата инвалидност, казва д-р Николов. От 2005 г. те неизменно са на второ място по честота при болестите, водещи до инвалидност в България. Докато през 2001 г. 11,8% от решенията за инвалидност са давани на хора с тумори, през 2007 г. те са вече 16%. Онкологичните заболявания заемат първо място при най-тежките случаи с определена над 90% трайно намалена работоспособност. Техният относителен дял се повишава с годините и от 17% през 2001 г. достига 32% през 2007 г. Те са заболяванията с най-големия относителен дял и представляват близо една трета от всички случаи с най-тежка степен на инвалидност в България. При новоинвалидизираните лица с оценки между 71% и 90% относителният дял на онкологичните заболявания нараства от 12% през 2001 г. на 22% през 2007 г.
Коментари