Доц. Андрей Йотов, началник на Клиника по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия във ВМА, отговаря на въпрос на Радослава Цветкова

Мускулните схващания (крампи) са неволеви болезнени съкращения на скелетните мускули. Крампите могат да засегнат част от мускулните влакна, цял мускул или група от мускули, като оплакванията варират от преходен дискомфорт до продължителен силно болезнен спазъм. Най-често се засягат мускулите на подбедриците, ходилата и бедрата. Нерядко проявите се повтарят няколко пъти до крайното им отшумяване.

Повишен мускулен тонус с типични схващания може да се наблюдава при някои неврологични заболявания (болест на Паркинсон) или инфекции (тетанус). В повечето случаи обаче причините за поява на крампите остават неясни.

Сред по-очевидните състояния, свързани с поява на крампи, са обезводняването (дехидратираният мускул става силно податлив на спазми), прекомерната работа на мускулите с натрупване на млечна киселина в тях, загубата на соли и минерали - натрий, калий, магнезий, калций - при потене, повръщане, диария или прием на медикаменти, засилващи отделянето на урина (диуретици).

Основна профилактична мярка за предотвратяване на крампи остава адекватният прием на течности, минерали и соли.

Особено важно е да се поддържа адекватен водно-електролитен баланс при физически труд и спортна активност, при които се губят както течности, така и соли. Източници на натрий са почти всички хранителни продукти (главно месото), солта и солевите продукти, спортните напитки, на калий - плодовете и зеленчуците, на калций - млечните продукти и ядките, на магнезий - повечето растителни и животински храни. Съществуват и концентрирани източници на соли и електролити под формата на медикаменти - калциеви, калиеви и магнезиеви препарати, както и лекарства за отпускане на мускулите (миорелаксанти), но техният прием е желателно да се консултира с лекар, тъй като предозирането може да има и неблагоприятни последици.

При настъпване на мускулен крамп може да се изчака няколко минути до спонтанното му отзвучаване, но при по-сериозните и продължителни спазми, надхвърлящи 10-15 минути, е нужно да се вземат някои мерки: прекъсване на дейността, която е предизвикала крамп, внимателно опъване на схванатия мускул, масаж,затопляне.

По принцип крампите са неприятно, но не и опасно състояние. Изключение правят случаите, при които мускулният спазъм настъпва в ситуация, която би могла да доведе до неблагоприятни последици - плуване, шофиране. В тези случаи е важно да се запази спокойствие и да се изчака преминаването на крампа. Въпреки че крампите засягат крайниците, по същество те не са ортопедичен проблем. Ако мускулните схващания зачестят, трябва да се посети съответен специалист, за предпочитане невролог или ендокринолог, с цел изключване на органично неврологично заболяване или нарушение в обмяната на веществата.