На въпрос на Х. Живкова (45 г.) отговаря Доц. Олга Григорова, Клиника по нервни болести, Александровска болница

Забравянето при хора на тази възраст невинаги е сигнал за сериозен здравословен проблем. Много често забравяме, когато сме подложени на стрес, прекомерна преумора или сме в депресивно състояние. В тези случаи се говори за "лоша памет", от която се оплакват както възрастни, така и млади хора. Обикновено се забравят и трудно се припомнят имената на бивши съученици, колеги, на предмети, по-трудно се заучава нова информация и др.

При по-сериозни нарушения на паметта се говори за деменция. Думата деменция идва от латински и буквално означава "без ум, без разум". Паметта е способността на човешкия мозък да възприема, обработва (разбира) и съхранява определено количество информация, която може да възпроизвежда при необходимост. Научаването най-общо има три фази:

1)Сензорна, сетивна памет - тя е толкова вида, колкото са сетивата, и е най-краткотрайна.

2)Първична, или краткосрочна памет;

3)Вторична, или дългосрочна памет.

Деменцията е състояние, при което настъпва нарушение на паметта (неспособност за заучаване на нова информация и припомняне на предишно заучени знания) и други когнитивни функции - разбиране, разпознаване, говор, писане, четене и др.

Деменцията е болест на старостта и се увеличава с напредване на възрастта, като стига до 20-30% след 80-годишна възраст. Причините за развитие на деменция са най-различни - съдови заболявания на мозъка (васкуларна деменция), невроинфекции (луес, СПИН, прионови болести), травми на мозъка, интоксикации (алкохолизъм, злоупотреба с медикаменти и субстанции), недоимъчни състояния (дефицит на витамини), хормонални и метаболитни заболявания и др.

Най-голяма е групата на невродегенеративните заболявания, водещи до деменция - болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, болест на Хънтинттон и др. Невродегенеративните заболявания са с неясна причина, прогресивно протичане и неефективност на лечението. В тази група най-голям дял (50-60%/) заема болестта на Алцхаймер, която може да има ранно начало (между 50 - 65 години) и късно начало (над 65 години). Първите прояви са неусетни и нехарактерни - нарушава се паметта за близки събития, заучаването на нова информация, настъпват затруднения в назоваването, нарушава се превключването на различни умствени дейности, може да има тревожност и депресия. След тази фаза, която трае 1-3 години, настъпва следващата фаза (1-7 години) - влошава се по-силно паметта за близки и далечни събития, засягат се и други умствени функции - речта, разпознаването, ориентацията, професионалните и всекидневните дейности и др.

В третата фаза, която продължава от 1 до 3 години, болният става абсолютно неспособен да извършва прости физически и умствени дейности, да се грижи сам за себе си, да се облича, да се храни, да общува.

Диагнозата на деменциите изисква редица изследвания, включително невропсихологично изследване, невроизобразяващи изследвания, насочени изследвания за изключване на съдово заболяване на мозъка, невроинфекция, метаболитни, ендокринни и други заболявания. Особено важна е ранната диагноза на симптоматичните деменции, тъй като лечението на основното заболяване е лечение и на деменцията.

При проблеми с паметта и изключване на неврологично заболяване се препоръчва "трениране" на паметта чрез четене на книги, решаване на логически задачи, учене на нови езици и др. Препоръчва се здравословнадиета, богата на витамини и ненаситени омега-мастни киселини (зехтин, риба, витамин Е, витамин С), чаша червено вино, както и физически упражнения за подобряване снабдяването на мозъка с кислород и на мозъчното кръвообращение. За профилактика на съдовата деменция е необходимо откриване и повлияване на рисковите фактори - високо кръвно налягане, повишен холестерол и триглицериди, захарен диабет и др.