Всяка четвърта с рак на гърдата има болен в рода си

Преди 25 г. било рядкост да се види пациентка под 40 г. с рак на гърдата, а сега тези под 30 г. не са изключение. Имало дори и по-млади от 20 г., макар и единични случаи. Между 20 и 30 г. обаче са често срещани, разказва доц. Иван Гаврилов, гръден хирург от специализираната болница по онкология в София.Всяка година броят на болните нараства. През 2012 г. се очаква за първи път новорегистрираните да надхвърлят 4000, а преди са били около 3800 годишно. Диагнозата в никакъв случай не бива да се приема като присъда, подчертава доц. Гаврилов. Открит навреме, ракът на млечната жлеза е лечим в над 97% от случаите. Затова още на 20 г. момичетата трябва да се преглеждат сами и един път в годината да ходят на гинеколог. След 30 г. прегледът трябва да е на 8 месеца, а след 40 г. - на 6 месеца плюс мамографска снимка през 2 г. Ракът на гърдата е най-често срещаното онкологично заболяване при жените. Този вид тумори са около 1/4 от всички, следвани от рака на гениталиите, яйчниците, маточната шийка, обяснява още доц. Гаврилов. Няколко са основните причини за рака на гърдата - наследственост, възраст, бит, аборти, злоупотреба с хормони (противозачатъчни или в храната), хормонални нарушения, късно раждане. Липсата на здравна култура и профилактика също са фактор. Наследствеността е сериозен рисков фактор при рака на гърдата. При 25-28% от всички жени с такъв тумор имат болни в рода. “Колкото по-рано родят жените, колкото по-дълго кърмят и имат повече деца, толкова по-малък е рискът от рак на гърдата. Не можем да променим природните закони”, казва д-р Гаврилов. Риск са честите хронични възпаления на гърдата, усложнения от травматични, хормонални и възпалителни процеси, водещи до мастопатия (неонкологични промени на тъканите в гърдата), фиброаденом, интрадуктален папилом, като особено опасна е пролиферативната мастопатия. За възникването на рака въобще важна роля играе отслабената имунна система. Въпреки че е много изследвана, за нея малко се знае с точност. “Част от имунната система регулира делителната способност на клетките. За около 3-4 месеца нашето тяло е съвършено ново. Клетки умират, а новите, които се образуват, са точно копие на “майката”, съдържат и информацията в нея. Ако новото ДНК не може да стане точно копие, се стига до патологични отклонения или делене в геометрична прогресия вместо нормалното. Така се стига до натрупване на тъкан на определено място - тумор”, обяснява процесите в организма доц. Гаврилов. В зависимост от това как расте, тъканта може да е доброкачествена или злокачествена, която е склонна да образува метастази. Имунни клетки контролират всяка нова дъщерна клетка. Ако тя е годна, системата я пропуска. Има ли дефект, връща я, за да бъде поправена. Само ако поправката е невъзможна, бива унищожена. 12 хил. клетки умират по тази причина в човешкия организъм за 24 часа. На теория за едно денонощие можем да се разболеем 12000 пъти от рак, ако това са патологично изменени клетки, които увреденената имунна система пропусне, казва онкологът. Има ли генетична предразположеност, перспективата за ненормални клетки е по-голяма. Вероятността за генни мутации нараства, а също и за варианта нередовна клетка да се промъкне през “стражите”. Колкото по-възрастен е човек, толкова рискът е по-голям. “Заболяването рак е нареченона морското животно, защото прилича по форма на него. Има тяло и крачета, които са разположени лъчеобразно. Това са повлекла - пътечки, по които ракови клетки проникват в околните тъкани. Те са невидима част. Затова всеки онкохирург взема материал за биопсия поне на 3 см встрани от основното тяло, за да е сигурен, че няма остатъци от невидимите лъчи, по които злокачественият процес нараства”, разказва още за тънкостите в работата си доц. Гаврилов. Злокачествените заболявания на млечната жлеза са над 10 хистологични вида. Най-разпространен е инвазивният дуктален карцином, който представлява над 70% от случаите. Има и лобуларен рак в 25-30% от случаите. По-рядко се срещат жлезисти, медуларни, болестта на Пейджет и саркоми.

Диагностиката на рака на гърдата включва няколко етапа. Първият е снемане на анамнеза - жената описва оплакванията си. Следват физикален преглед, преглед с ултразвук или мамограф. После се прави пункционна биопсия за цитологична верификация. Напоследък има възможност да се прави и биопсия за хистология. Така се изяснява с максимална достоверност видът на злокачественото образувание и се определя как точно да стане хирургическата интервенция. Прави се и т.нар. гефрирен метод: докато пациентът е под анестезия, патологът отговаря в рамките на 20 мин дали процесът е злокачествен. Еднакво опасно е хирургът да приеме, че процесът е 100% злокачествен или 100% доброкачествен, пояснява доц. Гаврилов. Мамографията дава 80% точност на диагнозата, пункционната биопсия - 83%, а физикалният преглед с мамография или с цитология дават над 95% точност на диагнозата, допълва той. Онколозите често са в надпревара с времето. Адекватното лечение е на момента, затова много важна е ролята на смесените лекарски комисии. В тях участват хирурзи, патолози, лъчетерапевти и химиотерапевти. Комисията обсъжда всеки случай преди операцията и се предприема определена тактика на поведение. След хирургическата интервенция отново комисия определя как да продължи лечението. “Като се вземат предвид различните подтипове рак и възможностите за терапия, можем да направим над 2500 комбинации, като всяка има предимства и недостатъци. Комисията сочи най-подходящите”, казва доц. Гаврилов. От 25% до 30% от жените идват в късен стадий. При тях първо се прилагат нехирургични методи на лечение, които да намалят жизнеспособността на тумора, както и разсейките. След това се преценява възможността за операция. “Технически е възможно да се опита радикално оперативно лечение, но стратегически това е грешка. Отстранява се основният тумор, но ако има мигриращи туморни клетки - такива, които по кръвен или лимфен път са напуснали основния тумор и близките лимфни възли, им се дава възможност да се развиват”, споделя съображенията си доц. Гаврилов. По-правилно била генерална атака по кръвен път с медикаменти, които да достигнат навсякъде раковите клетки и да подготвят органа за операцията. Този подход можел да помогне и за съхраняване на органа. Понякога ракът се развива много бързо и не се поддава на лечение независимо от усилията на лекарите. При “бавния” има добри резултати и в напреднали стадии. “Моята практика ми подсказва, че разковничето е в хормоналното състояние на жената. Колкото тя е по-млада, хормонално активна, толкова по-голяма е вероятността за неконтролируемо развитие на процеса. Ако пациентката е над 70 г., дори локалният тумор да е напреднал и под формата на рана, има изгледи тя да живее дълги години след локалната операция. Няма хормонален катализатор, който да стимулира злокачествения процес”, казва онкологът. Много хора от страх отказват да ходят на профилактични прегледи или пък не спазват препоръките на лекаря. “Наскоро научих за правилата в Швейцария: ако човек по собствена вина откаже или игнорира препоръчанаот лекар терапия, то оттук нататък неговото лечение и отговорността за него стават негова индивидуална собственост. Това е справедливо”, обобщава доцентът.

Правят регистър за наследствени тумори

Създава се фамилен регистър, в който са регистрирани всички фамилни тумори и техните преки родственици, като част от националния раков регистър, съобщи доц. Иван Гаврилов. Жените с риск ще бъдат подлагани на редовно наблюдение. Не всеки, който има болен в рода си, ще се разболее, но профилактиката е задължителна. Тези, които имат болни в рода и сами са с карцином, са наследили мутация на 13 и 17 хромозома, която ги прави податливи на заболяването. В някои семейства боледуват майки и дъщери, в други има и по съребрена линия. В някои фамилии туморите са епизодични - не са във всяко поколение. Имате ли болен в рода обаче, трябва повече предпазливост. На преглед се ходи по-често, а появи ли се тумор, лечението е като при агресивните видове.

В Онкологията оперират годишно над 1000 пациентки с тумор на млечната жлеза.