Проф. Милена Пенева, ръководител катедра по детска дентална медицина към Факултета по дентална медицина в София, национален консултант по детска дентална медицина. Отговаря на въпроса на Стоянка Пенева.

Смяната на временните зъби с постоянни е физиологичен процес, при който започва постепенно стопяване на костната пластинка между корена на временния зъб и коронката на постоянния, а след това и на самия корен на временния зъб. Този процес е бавен и продължава няколко години, макар и в началото незабележимо. В освободеното място от стопените структури става придвижването на зародиша на постоянния зъб.

През това време в емайла на коронката му продължават да навлизат минерали чрез тъканната течност и да увеличават устойчивостта му. Това е част от подготовката на зъба да може да устоява на множеството агресивни фактори в устата, на които ще бъде подложен след пробива. Разклащането на временния зъб показва, че значителна част от корена на временния зъб вече е стопена и смяната му с постоянния предстои. От момента на първото разклащане може да минат няколко месеца до половин година до окончателното падане на временния зъб. Когато разклатеният зъбзапочне да става пречка по време на храненето, предизвиква болка или кървене, може да се пристъпи към изваждането му.

Ако обаче разклащането е минимално и не смущава храненето, то не е необходимо насилственото му отстраняване. Преждевременното изваждане на временния зъб ускорява пробива на постоянния, който все още не е получил окончателната си минерализация. Ето защо бързането в изваждането на временните зъби не се препоръчва.

В същото време обаче този акт зависи изключително много от времето, в което се извършва физиологичната смяна на временните зъби с постоянни. Сроковете за тази смяна може значително да се различават от стандартните в зависимост от индивидуални особености. Възможно е смяната да бъде забавена по различни причини, като наследствено предразположение към по-късен пробив, малка челюст, която не може да осигури нужното място на постоянните зародиши, за да стимулират резорбцията на временните, пулпно лечение на временните зъби, при които липсва естественият стимул за този процес от живата пулпа, и други.

Ако забавянето на пробива се установи при прегледа от специалист, то може да се наложи изваждане на временни зъби, без да са се разклатили. Има и други случаи, когато зародишът на постоянния зъб е на различно място от обичайното и не е в състояние да стимулира разграждането на временния зъб. Може да започне пробив на нетипично място, без да се е разклатил временният или разклащането да е незначително. В тези случаи се пристъпва към незабавна екстракция на временния зъб, за да се осигури място за пробива на постоянния.

Тъй като задължителните прегледи при специалист не трябва да са на по-голям период от 6 месеца, то необходимостта от екстракция на временните зъби ще може да бъде установена. Ако обаче не сте водили детето си на преглед скоро, то препоръчително е да го заведете, за да може да се прецени ходът на процеса и необходимо ли е да се пристъпва към изваждане, или има възможност зъбът да бъде запазен до реализиране на естествената смяна.