С бърза диагноза 90% от хората с инсулти оцеляват

Студеното време провокира повече инсулти по наблюдение на лекарите, като особено застрашени са хората с хронични заболявания - артериална хипертония, болест на сърцето, ритъмни нарушения, метаболитни проблеми като диабет, ендокринопатии. Това обясни доц. Красимир Генов, началник на клиниката по неврология във ВМА.

Спазъмът, който ниските температури предизвикват в съдовете, води до смущения в кръвооросяването и кръвното се повишава. Най-чувствителни към влошеното оросяване са сърцето и мозъкът, казва още доц. Генов. Притокът на кислород и гликоза към мозъчните структури и основно към нервната клетка намаляват, а това е един от механизмите за получаване на исхемичен мозъчен инсулт, обяснява още неврологът.

Ако прекарат повече време на студа, хипертоници, които с лекарства поддържат 130-150 горна и 80-100 долна граница, може да повиши и двете.

Има ли вече някаква патология на съдовете, може да се стигне до руптура (спукване) на мозъчен кръвоносен съд, предупреждава доц. Генов. Това са хеморагичните инсулти.

През последните дни "Бърза помощ" редовно кара пациенти с инсулти и във ВМА, защото другите клиники били пълни. Когато болният пристигне в спешния неврологичен кабинет на ВМА, първо се назначават изследвания за изясняване на диагнозата. Проверяват се кръвните показатели, урината, прави се рентгенография на бял дроб и сърце, ЕКГ и се установява сърдечният статус.

Добрите медицински практики налагат след това болният задължително да се види на скенер или компютърен томограф, за да се разграничи хеморагичният от исхемичния инсулт.

“Много пъти при болни с исхемични инсулти, пристигнали до 6-ия или 12-ия час в спешния кабинет, не виждаме още никакви промени в мозъка.

При кръвоизливите кръвта се вижда още в първите часове.

Това е важно, за да се определи правилно терапията, която е различна", пояснява доц. Генов. В клиниката изследванията продължават. Прави се и доплерова сонография - сканиране на съдовете. При нея се уточнява дали има промени в съдовете. Преценява се и дали пациентът е подходящ за хирургическа интервенция.

Според доц. Генов диагностичният алгоритъм за инсултите в България е изработен много добре. Има консенсус за лечение на болните с мозъчносъдова болест. Дори при спукан съд шансовете за оцеляване са 80-90%, ако се прилагат възможностите на съвременната медицина.

Критично е, ако се получи забавяне в диагнозата и правилния избор на лечение. Това може да се случи в по-малките градове и болници, където нямат достатъчно апаратура, опит и специалисти за бърза диагноза и адекватна терапия.

При инсултите за златен стандарт се смята, ако до 3-ия - 6-ия час лекарите вече знаят какво точно става с конкретния пациент и могат да пристъпят към лечение.

При исхемичните инсулти лечението е на първо място с тромбоцитни антиагреганти, ноотропни и вазоактивни (съдоразширяващи) медикаменти, разказва доц. Генов. При кръвоизливите, които са вътре в самия мозък (паренхим), лечението е само симптоматично - на болката, главоболието. Коригират се и рисковите фактори - хипертонията, холестеролът,кръвната захар, ритъмни нарушения. Особено опасен е кръвоизливът между мозъчните обвивки. Той може да пробие във вентрикулите - мозъчните “стомахчета”, и да доведе до бърза смърт, казва неврологът от ВМА.

Обикновено такъв инсулт се дължи на разкъсана мозъчна аневризма.

Тогава на ход са неврохирурзите. Там, където кървенето не може да бъде спряно с терапевтични или неврохирургични методи, много често се получава тампонада на мозъчните структури - вклиняване. Означава, че мозъкът получава оток, който го притиска надолу и се блокират центровете на дишането и сърдечната дейност. Това е и причината за смъртта при пациенти с големи кръвоизливи.

Изливът увеличава налягането, защото черепната кутия е затворена и кръвта няма къде да се оттича. Тогава неврохирурзите правят отвор, за да се получи облекчение.

Инсултите могат да се проявят в различни форми. Когато има тромбоза на голям съд, болните изпадат в безсъзнание - кома. При по-леките инсулти лечението продължава 12-18 месеца, включително в болница за долекуване, каквито са старите санаториуми. Рехабилитацията е различна. Освен двигателна тя може да бъде говорна и когнитивна (при променена памет и внимание), прилага се и психотерапия. Всичко това в комбинация с медикаментите прави лечението успешно. Болният обаче също трябва да се включи, да промени рисковите фактори на живот и да се движи.

Понякога в медиите се появяват твърдения, че човек с инсулт е починал, докато чака 2 часа линейка. Толкова бърза смърт застига главно хората, които от дълги години са с нелекувано заболяване като хипертония или диабет. “Някои изобщо не вземат лекарствата, които са им изписани. Тогава внезапно може да се получи кръвоизлив с фатален край. Много бързо той пробива към вентрикулите (мозъчните “стомахчета”), вклинява мозъка и смъртта е неизбежда в рамките на 3-4 часа, дори човекът да постъпи навреме в болница”, казва доц. Генов.

Във ВМА обаче са имали и пациенти клошари, карали по пейките с кръвоизлив дни наред. Те се възстановявали добре. Всеки случай е индивидуален, заключава специалистът.

При исхемичните инсулти с успех се прилага и методът на фибринолизата.

При него тромбът се разбива с лекарства. Това се прави в специализирани клиники - за София това са ВМА, “Св. Анна”, “Света Екатерина”, ИСУЛ, “Св. Наум” и “Токуда”. Трябва обаче много точно да се прецени дали пациентът е подходящ, казва доц. Генов. Тромбозата трябва да е на голям мозъчен съд и да причинява сериозно увреждане - пареза или парализа от едната страна на тялото. Установява се с ангиография.

Фибринолизата има и много противопоказания - много болни с ритъмни нарушения, злокачествена хипертония, атеросклероза, отлагане на плаки в съдовете, са абсолютно противопоказани, допълва неврологът. Тънкостта е в рамките на 3-4 часа да се изяснят всички рискови фактори, иначе болният може да загине. Фибринолизата може да провокира малки тромбчета да тръгнат към малките съдове и да ги запушат. Тогава пак се развива инсулт. За преценката си лекарите следват протокол.

При правилно лечение очакванията са пациентът да се възстанови до 1 г. или 18 месеца. Болните обаче трябва да следват стриктно препоръчаната рехабилитационна и терапевтична схема. Понякога хората се чувстват добре след 3 месеца и спират лекарствата, но 6 месеца по-късно получават отново инсулт, и то тежък, обобщава доц. Генов.

Доц. Красимир Генов ръководи клиниката по неврология във ВМА. СНИМКА: ВМА