1° C, лека мъгла
Преди дни млад мъж почина в ИСУЛ след рутинна операция, като подозренията бяха, че се е стигнало до емболия - внезапно запушване на кръвоносен съд от тромб. Понякога пациенти умират на операционната маса по същата причина.
Какви са причините за диагнозата и можем ли да се предпазим, обяснява д-р Димитър Николов, шеф на кардиохирургията от болница “Токуда”.
Белодробната емболия се дели на два вида - микро и макро. Около 1% от кардиохирургичните операции са по такъв повод, казва д-р Николов. Микроемболията е по-опасна по думите му. Произходът на тромба е различен - може да идва от крайниците или от малкия таз. Микротромбите са сериозно усложнение при ортопедични операции, когато се сменят стави или при наместване. От самата травма по време на операцията понякога се образуват микромастни тромби, които се увеличават и изхвърлят нагоре към системното кръвообращение.
Друга рискова група за възникване на белодробна тромбо-емболия са възрастните хора, които са с онкологично заболяване на органите в малкия таз, напр. на дебелото черво. При тях от една страна, венозното оттичане се възпрепятства, а от друга - образуваният тромб отделя вещества, които предизвикват образуването и отделянето на нови тромби. При откъсване тромбите попадат в големите венозни съдове и могат да заседнат в белия дроб.
Микроемболията е изключително опасна, защото блокира периферните клончета на пулмоналните артерии, които са богато снабдени с нервни окончания, разказва д-р Николов. Попаднал в артериите на белия дроб, тромбът води до неволеви спазъм.
Този спазъм е на цялото белодробно кръвообращение и е толкова тежък, че моментално води до спиране на сърцето.
В този случай единственото, което може да се направи, е извършване на сърдечен масаж на мига. Може да се наложи и интубация. Състоянието е много опасно, защото този спазъм изведнъж спира цялото кръвообращение.
Кръвта не може да се прехвърли от дясната в лявата половина на сърцето. Дясната камера се раздува, защото прииждащата кръв е блокирана и не може да отиде никъде. Това са изключително спешни и тежки случаи, при които трябва да се действа много бързо, но въпреки всички усилия пак може да се стигне до фатален край, обобщава д-р Николов.
При масираната белодробна емболия голям тромб засяда на разклонението на белодробната артерия. На практика той е много по-голям от микротромба, но организмът се справя по-лесно с тази ситуация поради някои особености. В голямата пулмонална артерия няма нервни окончания или мускулатура, затова оттичащата се от белия дроб кръв не може да спре напълно. Това позволява на сърцето да преодолее това състояние.
Масираната тромбоемболия се лекува в кардиохирургията. Пулмоналната артерия се отваря и тромбът се изважда. Тези случаи също възникват внезапно и неочаквано. Налага се да се действа максимум в рамките на ден-два в зависимост от състоянието на пациента. При забавяне тромбът нарушава нормалния кръвоток в пулмоналната артерия, а върху него започват да се отлагат нови тромби. Тогава операцията става много рискова и без добра прогноза.
"По-рано като превенция на белодробната тромбоемболия, се слагаха филтри в долна празна вена. Целта беше тази механична преграда за тромбите, образувани във вените от краката или малкия таз, да ги спре и те да не могат да стигнат до белия дроб. Съвременното лечение вече отрича този подход”, разказва д-р Николов.
При острите спешни случаи основното лечение е хирургично. Ако има показания, се прилага и медикаментозно – в острата фаза то е чрез тромболиза, а впоследствие се предписват високи дози хепарин и покой за пациента. Тромболизата или фирбинолиза, както още е известен методът, се състои в даване на силни лекарства, които разтапят тромба. Прилага се и при исхемични инсулти. Медикаментите, използвани при този метод обаче, увеличават риска от кървене. При възрастните пациенти, които имат увреждания по съдовете, има опасност и от хеморагичен инсулт.
“Дилемата е дали да атакуваме тромба и да увеличим риска от инсулт, или да пазим пациента от инсулт и да оставим тромба, който може бързо да доведе фатален изход. Изборът на терапия е сложно решение”, допълва кардиохирургът.
В цял свят е много трудно предварително да се диагностицира рискът от възникване на белодробна тромбоемболия. Тромбите най-често се образуват в малкия таз, а за тази област от човешкото тяло не съществува сигурен диагностичен метод, който да докаже, че има реална опасност, категоричен е д-р Николов.
В по-редки случаи белодробната тромбоемболия може да засегне и млади хора. Тя е неприятно усложнение от каквато и да е хирургична интервенция, най-вече на операции на тумори и на органи в малкия таз. "На този етап медицината не разполага със сигурен диагностичен метод, с чиято помощ да се установи наличието или непосредственият риск от възникване на тромби по време на операция", споделя специалистът. Няма хирургия, която да не е застрашена от това усложнение. На първо място са ортопедиите, клиниките по акушерство и гинекология, урологиите, коремните хирургии, особено при пациенти със злокачествени заболявания. Бременните също са рискова група, защото плодът притиска вените в малкия таз.
Освен бременните, възрастните хора, страдащите от онкологични заболявания в малкия таз, предразположени към риск от белодробна тромбоемболия са хората с разширени вени, дамите, които ползват неконтролирано контрацептиви, наркоманите.
Особено внимание заслужават хората с разширени вени, тъй като това е често срещано заболяване. Препоръчително е тези пациенти да се консултират с ангиолог, който да им направи доплер на дълбоките вени, за да се установи дали нямат тромбоза или задържане на кръв във венозното русло. При нас например специалистите по ангиология извършват пълен скрининг на съдовете в цялото тяло, допълва д-р Николов и подчертава, че първите обезпокоителни симптоми са болка, локална температура и зачервяване на крака.
Някои болници задължително препоръчват разреждащи кръвта медикаменти след операция, а други - не. "Лекарите решават според конкретния случай заради рисковете от кървене - смята д-р Николов. – Няма еднозначен отговор кое е правилно и кое не, защото всяка хирургия следва свой специфичен, утвърден в годините подход в зависимост от заболяването, възрастта на пациентите, болничния престой."
Лабораторните изследвания на кръвта могат да бъдат индиректна индикация за повишен риск от белодробна тромбоемболия, ако броят на тромбоцитите е повишен. Важно е да се знае, че тези показатели са изключително динамични и могат да се променят за часове.
Допълнителни обстоятелства като продължително седене, например при полет, шофиране, особено при пациенти с разширени вени, също благоприятстват съсирването на кръвта и повишават риска. Влияе и дехидратирането на организма през летните горещини. Приемането на достатъчно течности е от значение като профилактика на сгъстяването на кръвта. Ако ви предстои продължително пътуване, вземете един аспирин предварително, съветва още д-р Николов.
Наследствеността също е много важен фактор, който влияе за повишаването на риска от белодробна тромбоемболия. Както при някои злокачествени, така и при венозните заболявания има фамилна обремененост. Семейната предразположеност също е сериозен рисков индикатор за възникване на белодробна тромбоемболия.
Коментари