Любовта е нещо прекрасно. Това зашеметяващо усещане е най-сладко, когато настъпва внезапно, обзема всичките ни мисли, подчинява сетивата ни и ни кара да се чувстваме значими. То е резултат от сложни химични реакции в мозъка. Има важен биологичен смисъл. Диктува поведението ни и гарантира оцеляването ни като вид. При някои хора тази хормонална невромедиаторна буря настъпва по-често. Това зависи от генетиката и социалната среда. Понякога прекалената влюбчивост може да се окаже и проблем. Ето някои причини за това.

Повърхностен характер

Някои хора не обичат да се задълбочават. Те карат на повърхността на взаимоотношенията. Обичат да бъдат харесвани и да обират, образно казано, само крема от тортата. Те опитват различните дарове на природата, но никога не се задържат достатъчно дълго време, за да изконсумират продължителна връзка. Някои хора смятат подобно повърхностно отношение към живота за нещо лошо. Всъщност за самите влюбчиви натури това не е съвсем негативно. Те се чувстват добре. Проблемът е, че трудно изграждат значими връзки. Това води до трайна инфантилност в общуването. Подобни хора може да се окажат без истински приятели.

Бройкаджийство

Преди време се смяташе, че бройкаджии са само някои мъже, които "колекционират" краткотрайни връзки с жени. Днес вече е ясно, че подобни хаотични, безразборни връзки могат да имат и жените. Като това не зависи от самата сексуална ориентация. Някои психолози разглеждат подобен тип поведение като отзвук от праисторическия нагон за ловуване. Други смятат, че става въпрос за дълбоко вгнездена подсъзнателна себенеувереност и потребност от себедоказване. Биолози и медици пък са на мнение, че бройкаджиите, които се влюбват, често имат някакъв проблем с изпитването на нормален оргазъм. Всеки човек може да се окаже в ролята на ловец или негова жертва. Проблемът е, когато попаднем на качествен партньор, да го оценим.

Несподелени чувства

Любовта може да споходи всекиго, но най-щастливи са тези, при които тя е споделена. Естествено, в действителния свят това не може да стане винаги. Повечето хора имат несподелени мечтания, вълнения, пориви и емоции. Честото отхвърляне на подобни силни чувства от обекта, който ги е предизвикал, води до две крайности. Първата е тотално отричане на любовта. Някои хора стават доста цинични и брутални, особено след някои подобни негативни преживявания в ранна пубертетна възраст. Втората крайност е силната влюбчивост.

Психиатрични проблеми

Психиатрични разстройства - както хронични, така и остро настъпили, могат да доведат до разкрепостено поведение, безразборни връзки. Сред тях са най-вече психопатиите или т.нар. личностни разстройства. Те се делят на няколко категории в зависимост от моделите на поведение и чертите, които го обуславят. Най-влюбчиви са хората с нарцистично, хистрионно и бордърлайн личностови разстройства. Те се втурват във всяка нова връзка безогледно и обикновено по същия начин приключват старата. Друга причина за прекалена влюбчивост е биполярното разстройство на настроението. Когато човек изпадне в мания, той става склонен към повишена сексуалност.