Д-р Христина Димитрова, началник на отделение в Клиника по неврология, ВМА, отговаря на въпроса на Стоян Попов, 65 г.

Херпес зостер е вирусно заболяване, което се среща най-често при пациенти над 60 г. и при хора с намален имунитет (при СПИН, онкологични заболявания, след лечение с цитостатици и кортикостероиди, след трансплантация на органи). Това са хора, които в детска възраст са боледували от варицела. И двете заболявания се причиняват от т.нар. варицела зостер вирус. При първа среща с организма предизвиква варицела. Вирусът има подчертан афинитет към кожа и нерви (дермато- и невротропизъм). След шарката вирусът остава в нервните ганглии десетки години до момента, когато друг фактор не го реактивира.

Херпес зостер има характерен мехурчест обрив, сегментно разположен по хода на някой нерв, придружава се от сърбеж, неприятни усещания, болки. Най-често е по хода на междуребрените нерви, седалищния нерв или клоновете на троичния нерв (нерв в областта на лицето). 10-18% от болните развиват херпетична (по време на обрива) или постхерпетична (след изчезване на обрива) невралгия - силни болки по хода на нерва. Освен невралгия може да настъпят и други усложнения, особено в областта на лицето - възпаление на конюнктивата, ерозии по роговицата, загуба на зрение, болки в ухото, лицева пареза (т.нар. синдром на Рамзи-Хънт) и др.

Заболелите не трябва да бъдат в контакт с малки деца, които не са боледували от варицела, докато всички мехурчета не се покрият с крусти (корички), защото течността в тях е заразна.

Лечението на кожните промени се осъществява от специалистите по кожни болести. Ранното и агресивно антивирусно лечение (до 72 часа от възникване на обрива) води до избягване на неврологични усложнения. Медикаментите се приемат през устата, използват се и локални средства за кожата, които дезинфекцират и подсушават обрива. При благоприятно развитие (90% от случаите) това лечение е достатъчно.

Силните болки по време на обрива и най-вече след изчезването му са проблем, който може да бъде решен от специалистите по нервни болести. Лечението включва лекарства с аналгетично действие (нестероидни противовъзпалителни, обезболяващи - ненаркотични и наркотични). Може да се наложи лечение с кортикостероиди или да се включат още антидепресанти (медикаменти за лечение на депресия), антиконвулсанти (медикаменти за лечение на епилепсия), витамини от група В.

Медикаментозното лечение може да се комбинира с различни физиотерапевтични процедури като транскутанна електрическа нервна стимулация (ТЕНС), ултразвук, магнитотерапия, светлотерапия, акупресура, акупунктура и др.

В литературата се срещат препоръки за приложение на жълт кантарион и други билки, консумация на ядки и ананас, без да са ясни механизмите, по които действат и доколко са ефективни.

В конкретния случай бих препоръчала консултация със специалист, за да се прецени дали са използвани всички възможни средства на съвременната терапия.