Полезни бактерии пазят от рак, грип и високо кръвно

Може ли едновременно да се предпазим от рак, от високо кръвно и дори от грип?! При това не с лекарство или с ваксина, а с бактерии. Вероятно може, ако говорим за пробиотиците - живи бактерии, които са полезни за организма.

За техен откривател се смята руският микробиолог Иля Мечников, който в края на XIX в. открива полезното действие на млечната бактерия, изследвайки столетници в Родопите и откривайки ролята на киселото мляко за удължаване на живота им. Оттогава насам десетки учени продължават да трупат доказателства за полезните свойства и ролята им за профилактика на различни заболявания.

Те са над 400 вида и действат в различни сектори на дебелото черво.

Голяма част от бактериите с пробиотично действие се срещат в закваската на киселомлечните продукти, обяснява специалистът по биологично активни вещества и молекулярна биология доц. д-р Жечко Димитров. Според него не става дума обаче за традиционното българско кисело мляко, което по БДС съдържа само щамове от бактериите лактобацилус булгарикус и стрептококус термофилус. "Те са полезни за здравето, но нямат изявено пробиотично действие за разлика от бифидобактериите и щамове като лактобацилус ацидофилус, лактобасилус гасери и др., които в последните години се предлагат в специални млечнокисели продукти."

Истинските полезни видове бактерии обаче най-често се срещали като хранителни добавки под форма на капсули или сашета. В различни комбинации пазарът предлагал над 40 вида.

Продължават споровете дали пробиотиците пазят от рак, или не. Сигурно е обаче, че засилват устойчивостта на имунните клетки, които трябва да се справят с туморните образувания още в начален стадий, твърди доц. Димитров. Те абсорбират и мутагени от дебелото черво и изнасят канцерогенните вещества с фекалиите още преди токсините да са започнали опасното си действие. Пробиотиците потискат развитието на бактерии, които произвеждат отрови и мутагени с канцерогенен ефект - например нитрозамините.

Когато се говори за профилактика на рака, трябва да се обърне внимание и на факта, че пробиотиците пречат на образуването на свободни радикали, които могат да доведат до ДНК промени, а оттам и до раково израждане в живите клетки, отбелязва още специалистът.

Пробиотиците намаляват и концентрацията на холестерол в организма. Те увличат холестеролната молекула и бързо я насочват към дебелото черво, за да я изхвърлят. Така не позволяват той да премине чревната бариера и да попадне в кръвта.

Някои бактериални щамове (около 5%) имат и имуностимулиращ ефект, твърди ученият. Те увеличават устойчивостта на организма към вируси и патогенни бактерии и пазят от различни инфекции, дори и от грип.

Пробиотиците възстановяват баланса на чревната флора, нормализират храносмилането. Затова са изключително полезни при газове, подуване на корема, куркане на червата, запек, диария или други състояния, свързани със синдрома на раздразненото дебело черво. Повишават обема на изпражненията, улесняват редовното им изхвърляне, което е желателно веднъж на 24 часа. Помагали и за поддържане на ремисия при хронични възпаления, както и при автоимунни състояния като болесттта на Крон, цирозен колит и др.

Някои щамове свалят и високото кръвно, твърди доц. Димитров. Става дума за разновидности, използвани при производството на сирене, които отцепват от млечните протеини специални пептиди с биоактивно действие. Така те потискат ензима, отговорен за високото кръвно.

Други пробиотични бактерии пък ускоряват усвояването на калций от храната. И могат успешно да се комбинират с лекарства срещу остеопороза, тъй като стимулират костната плътност. Стимулиращо е и действието им и по отношение усвояването на магнезия.

Пробиотиците подобряват разграждането на лактозата и затова са много полезни за хора, които имат проблеми с приема на прясно мляко, казва още специалистът.

Няма съвършен пробиотик, който едновременно да упражнява всички полезни ефекти.

Един щам има обикновено максимум 3 показания. Затова производителите ги комбинират в различни съотношения. Хората могат да се ориентират и сами, ако прочетат внимателно листовката и се запознаят дали твърденията са подкрепени от научни изследвания. Най-добре е обаче да ги консултира диетолог според диагнозата. Няма смисъл човек с ниско кръвно да яде сирене, обогатено с биоактивни пептиди, които са за хипертоници, обяснява специалистът.

Възстановяват чревната флора след антибиотик

Антибиотиците унищожават както патогенната, така и нормалната чревна флора. Затова пробиотиците са препоръчителни веднага след края на терапията или още успоредно с нея, съветва д-р Анелия Дечева, гастроентеролог в болница "Токуда". Според нея, за да има ефект, пробиотикът трябва да се взема 1-3 месеца по 1-2 пъти дневно.

Любопитно е, че дрождите са единственият пробиотик, който издържа на мощното унищожително действие на антибиотиците. Затова при продължителна терапия те са по-добрият вариант, твърди специалистката.

Дори при липса на сериозни здравословни проблеми е препоръчително профилактично да се правят 1-2 курса годишно, смята лекарката. Най-добре е това да се случва напролет или през есента, когато има повече възпалителни заболявания, казва д-р Дечева.

Пробиотиците все по-често се комбинират с т.нар. пребиотици - съставки, които стигат неразградени до дебелото черно. Те също имат подкиселяващ ефект върху чревното съдържимо и подпомагат по-доброто заселване и действие на пробиотиците в дебелото черво. Съдържат се в житните храни, млечните продукти, лука, чесъна, праза и бананите.

Най-важното условие за резултатно действие на пробиотиците е да стигнат живи до дебелото черво, за да противодействат на вредните бактерии, категорична е специалистката. За целта те трябва да преодолеят високата киселинност на стомашния сок, което не е лесна работа. Лактобацилус булгарикус, както и стрептококус термофилус масово измирали в стомаха - едва 3 щама от хиляди издържали. Устойчивостта на бифидобактериите била значително по-добра, затова и техният пробиотичен ефект бил по-силен.

Може да разредим киселината в стомаха, като пием повече вода, но пък това крие риск от разреждане на храната и непълноценно усвояване, предупреждават специалистите. Затова съветват пробиотикът да се приема в час, различен от храненето, за предпочитане преди него с леко топла вода. (24часа)

Д-р Анелия Дечева обяснява как да се приемат пробиотиците. СНИМКА: АНДРЕЙ МИХАЙЛОВ