На читателския въпрос отговаря проф. Милена Пенева

Това е старо и погрешно наименование на едно вирусно заболяване, наречено остър херпетичен гингивостоматит. Заболяването се причинява от вируса на Herpes simplex и може да се развие при първата среща на детето с вируса. Често това става, когато някой от семейството или негови познати имат лабиален херпес или при среща на дете с херпесен гингивостоматит.

В една голяма част от случаите след инкубационен период от 2 до 12 дни и без изява на клинични симптоми инфекцията остава в латентно (неактивно) състояние. Активирането на инфекцията довежда до лабиален херпес или херпес вътре в устата. Има случаи обаче, при които първата среща причинява заболяване, протичащо с различна интензивност, а понякога и твърде тежко. Най-честата възраст, когато може да се развие заболяването, е между една и три години. Към края на първата година имунитетът, предаден на детето от майката, се изчерпва и макар детето да е започнало да изгражда собствен, той не е достатъчен, за да окаже добра съпротива при среща с вируса.

Предразполагащи фактори са прекарани вирусни инфекции, нараняване на лигавицата и особено периодът, в който се реализира пробив на зъби. Заболяването може да протече само с общи симптоми, но без изява в устата. В други случаи обаче се развива пълната клинична картина. Започва с общи симптоми, които не се отличават от тези, при развитието на катар на горните дихателни пътища - хрема, кашлица, конюнктивит, безапетитие, отпадналост, повишена температура между 37,5° и 37,8°. В този период детето обикновено се води при педиатър, който открива симптомите и нерядко предписва антибиотик. Това е фатална грешка, тъй като заболяването е вирусно и включването на антибиотик особено усложнява развитието.

Единственият отличителен симптом в този период е катаралният гингивит, развиващ се в началото, изявяващ се със силно зачервени венци, които могат лесно да кървят. Този симптом би трябвало да насочи педиатъра и родителите към лекарите по детска дентална медицина, запознати със заболяването и способни да го лекуват адекватно.
След този период започва истинската изява на заболяването. По лигавицата на устните, бузите и езика се появяват малки мехурчета, запълнени с течност, които се пукат много лесно от хранене, пиене или дори от движения при говор и преглъщане.

На мястото на разпуканото мехурче се образува повърхностна ерозия, разположена само в епитела на лигавицата, чиято повърхност се покрива почти веднага с белезникав налеп. Тези лезии, погрешно наречени в миналото "афти", са силно болезнени и това кара детето да отказва хранене, а понякога дори и прием на течности. Те се разполагат на обща зачервена основа и имат неправилни граници, а на места няколко малки се сливат в една или повече големи. Откриват се сиво-белезникав налеп по езика и повишено слюноотделяне. В този стадий температурата може да се покачи. Засегнато е общото състояние на детето, а отказът от течности води изключително бързо до дехидратиране, което може да има тежки последствия. Когато лезиите са повече и обхващат почти цялата лигавица, болката е много силна, а заболяването протича тежко.

Понякога такива лезии се откриват и по кожата на лицето около устата и носа.
При първата поява на такива лезии трябва да се потърси спешно помощта на детски дентален лекар. Ако до този момент са включени антибиотици, трябва веднага да се спрат, а на детето да се дадат големи количества течност, докато се потърси помощта на специалиста. Заболяването преминава за период от 7 до 14 дни.
Веднъж прекарано, това заболяване не се повтаря поради създаване на имунитет. При нова среща с този вирус може да се развие само лабилен херпес или такъв, вътре в устата.