На 21 януари - Бабинден по стар стил, трета операционна зала в “Майчин дом”, където години наред е оперирал доц. д-р Божидар Славчев, ще бъде осветена и ще носи неговото име. Събитието отдава дължимото на един от пионерите в българската онкогинекология.
Доц. д-р Божидар Славчев е символ на професионализъм и иновации. Той е първият лекар в България, извършил операция за изграждане на влагалище, сложни реконструкции на маточната шийка, които дават шанс на жените да запазят своята репродуктивна функция, реконструкции на пикочния мехур и сложни коремни операции, които комбинират знания и умения от няколко медицински области за лечение на най-тежките случаи.
Той е сред единиците лекари с няколко специалности – по акушерство и гинекология, урология, онкология и хирургия. Това му позволява да разработи комплексен подход към лечението на пациентите, особено в сферата на онкогинекологията, като съчетава знания и техники от различни медицински области.
Доц. Славчев продължава делото на дядо си и баща си, които също оставят следа в историята на “Майчин дом” и на българската акушер-гинекология. Като дългогодишен ръководител на Първа гинекологична клиника в “Майчин дом”, председател на Българската асоциация по онкогинекология и национален консултант по онкогинекология, доц. Славчев отдава живота си на спасяването на хиляди пациентки, на въвеждането на революционни медицински техники и на обучението на няколко поколения лекари.
Със своята работа той утвърждава “Майчин дом” като водеща институция не само в България, но и в региона.
Особено значимо е, че на 22 януари 2025 г. се навършват 76 години от рождението на доц. д-р Божидар Славчев. Това прави освещаването на операционната зала на негово име още по-емоционален момент за всички, които пазят спомена за него.
Проф. д-р Иван Костов, изпълнителен директор на СБАЛАГ "Майчин дом": Живее в мен с неизчерпаемото усърдие да помогне на пациента по всяко време на денонощието
Доц. д-р Божидар Славчев е най-голямото име сред гинеколозите, които съм срещал в живота си в България. Трето поколение акушер-гинеколог след дядо си и баща си. Той беше генетично свързан с "Майчин дом" - дядо му Методи Славчев е сред създателите на стария "Майчин дом" и е един от родителите на специалността "Акушерство и гинекология" у нас.
Животът ме срещна с доц. Славчев през 1996 г., когато започнах специализация в "Майчин дом". Още тогава беше наложено име в България като онкогинеколог и като лекар. Освен специалност по акушерство и гинекология имаше и по хирургия и урология, което го правеше може би единствен за страната оператор с три хирургични специалности. Възпитаваше на любов към специалността поколения гинеколози и на любов към институцията, в която работим - "Майчин дом". Оперираше из цялата страна, с което беше спечелил огромното уважение на гилдията. Неведнъж самите акушер-гинеколози го обявяваха за най-добрия акушер-гинеколог в България.
Благодарен съм му за това, че ми даде много в професията като учител. Беше до мен и ми помагаше сърцато като истински приятел. Той живее в мен с огромната си доброта, невероятна харизма, с неизчерпаемото усърдие да помогне на пациента независимо по кое време на денонощието. Който откъдето да му се обади, той винаги откликваше. Спасил е хиляди животи - женски, майчински. Заради това беше обичан и още е обичан като истински човек, лекар, приятел, учител, ментор. Благодарен съм, че съдбата ни срещна още от старта на кариерата ми. Като управител на болницата имах радостта да поработя още няколко години с него рамо до рамо. Той имаше прекрасно чувство за хумор, изключително начетен човек с невероятни езикови познания. Винаги ме е впечатлявала изключителната му скромност. Той беше лишен от чувството за суета. В моите очи доц. Божидар Славчев е символ на българския лекар парекселанс, както обичаше той да казва! Той изгради школа и постави основите на съвременната онкогинекология и тазова хирургия.
Теодора Славчева, юрист и дъщеря на доц. д-р Божидар Славчев: Ако беше жив, щеше да благодари за честта и нямаше да пропусне да спомене колегите си
- Теодора, на какво ви научи баща ви?
- Баща ми Божидар беше необикновен човек. Истински Божи дар за семейството си, приятелите си и пациентите си. Беше пестелив на думи, но от него разбрах какво значи да бъдеш отдаден на призванието си. Имаше щастието да го реализира от началото до края на професионалния си живот. Той ме научи на почтеност и коректност. Научи ме какво е любов и как се раздава с пълни шепи, без да се търси нещо в замяна. Научи ме да се радвам на живота. Беше бохем и знаеше как да живее пълноценно: със заслужена почивка на къмпинг или на ски, винаги в центъра на весела компания и с много хумор и закачки.
- Какъв беше доц. Божидар Славчев като родител?
- Изключително любящ и отдаден родител. Въпреки че често се прибираше вкъщи към 20-21ч и даваше дежурства два пъти седмично, винаги намираше време за мен. Разговорите ни невинаги бяха приятни за мен, защото беше принципен, изискващ и безкомпромисен към образованието ми. Наказанията ми се изразяваха в няколко дни мълчание от негова страна. Доста по-болезнено от един шамар, нали? Той беше безкрайно щедър във всяко отношение.
Винаги подтикван от любов и желание да бъда щастлива, той ми даде възможност да избера сама своя път в образованието и живота си. Уви, право, а не медицина. Духът му живее във внучката му Божидара, която той пое в ръцете си с първите глътки въздух, и двамата имаха много щастливи моменти заедно.
- Какво би казал той, ако можеше да види, че операционната зала носи неговото име?
- Нямаше да изнесе дълга реч - не беше от приказливите. Щеше да благодари скромно за оказаната чест и признание, като нямаше да пропусне да спомене верните си бойни другари от III операционна зала (лекарите, операционните акушерки, анестезиологичните екипи), с които беше дълбоко свързан. След това щеше да мине покрай прясно поставената табела с лика му, щеше да се усмихне дяволито и да каже "Доста добре изглеждам!" и да пристъпи към поредната операция.
Д-р Румен Велев, акушер-гинеколог, изп. директор на II САГБАЛ "Шейново": Много оперативни техники, които и сега прилагам, са инспирирани от него
Още по време на специализацията ми в "Майчин дом" бях силно впечатлен от работата на доц. Славчев. Прекрачих прага на болницата през май 1988 г. и след като придобих специалност през 1991 г. останах да работя там още 10 г. Дори доброволно оставах да оперирам с него извън работно време, защото неговите операции бяха много продължителни. Той тогава специализираше урология и хирургия и правеше изключително тежки интервенции, които понякога продължаваха по 12 ч. Всичко, което съм научил в областта на гинекологията, в голяма степен дължа на доц. Славчев. Много оперативни техники, които и сега прилагам в моята практика, са буквално инспирирани от него.
Той оказа много голямо влияние в професионалното оформяне не само на мен, но и на всички колеги, които специализирахме в "Майчин дом".
След като напуснах "Майчин дом" след 2002 г., нашето сътрудничество продължи доста активно, защото той дълги години беше член на борда на директорите на болница "Шейново" – факт, може би който малко се знае. Но така или иначе, ние продължихме да си сътрудничим, той идваше за по-тежките оперативни интервенции, правили сме много сложни операции тук, в "Шейново". Той беше изключително всеотдаен. Когато колеги от провинцията имаха тежки случаи, също се отзоваваше.
Доц. Славчев е пример за всеотдаен лекар, човек изцяло отдаден на работата си, за когото работата беше всичко! Всеки лекар, който се занимава с гинекология, желае малко или много да прилича на него. Дълбок поклон! Лично за себе си мога да кажа, че аз си го нося в сърцето и не го възприемам като човек, който го няма!
Доц. д-р Никола Василев, водещ акушер-гинеколог, дълги години председател на Българската асоциация по онкогинекология и национален консултант по акушерство, гинекология и репродуктивна медицина: Не парадираше със своята уникалност, остави школа
На 15 октомври 2022 година, след тежко и продължително боледуване, на 73-годишна възраст ни напусна доц. д-р Божидар Славчев - един от безспорните жалони във всичко, което наричаме акушерство, гинекология и онкогинекология.
Доц. д-р Славчев знаеше много и можеше всичко. Освен акушер-гинеколог с енциклопедична подготовка той беше виртуозен уролог и хирург, способен да разреши най-заплетените казуси в граничната територия, където тези специалности се пресичат. Влизаше в тази своя роля, без да парадира ни най-малко, възприемайки своята универсалност като нещо, което се разбира от само себе си и не заслужава да бъде забелязвано, камо ли да стане повод за аплодисменти.
И може би най-важното: доц. д-р Славчев спадаше към изчезващата порода лекари, които не се крият зад непробиваема стена от професионална надменност, ограждаща някаква само тяхна територия, където достъпът за простосмъртни е забранен. Той остави след себе си школа – нещо почти абсурдно в наши дни – и неговите ученици гордо излъчват завещаната им от него светлина в името на голямата цел: превъзмогване на човешкото страдание.
Проф. Асен Николов, председател на Българското дружество по акушерство и гинекология, началник на Родилна клиника в "Майчин дом": Постави нови стандарти в лечението и грижата за пациентите
Доц. д-р Божидар Славчев беше дългогодишен активен участник във всички конгреси и национални гинекологични конференции, където неговото присъствие винаги се е отличавало със стойностен и иновативен принос. Той представяше по брилянтен начин най-съвременните техники в онкогинекологията и урогинекологията, като нагледно демонстрираше операции, които е усъвършенствал през годините. Тези хирургични интервенции, съчетани с изключителната му преподавателска методика, са послужили за обучението и вдъхновението на няколко поколения гинеколози в България.
Като председател на Българскaта асоциация по онкогинекология доц. д-р Славчев остави ярка следа със своята работа в областта на реконструктивната хирургия, включително неовагина, трахелектомии (реконструкции на маточната шийка), реконструкции на пикочния мехур и интердисциплинарна мултивисцерална коремна хирургия. Тези иновативни техники поставиха нови стандарти в лечението и грижата за пациентите.
Дългогодишната му преподавателска дейност е друг аспект от неговата забележителна кариера. Той посвети десетилетия от живота си за обучението на студенти, специализанти, стажант-лекари и акушер-гинеколози в следдипломна квалификация. Благодарение на неговата отдаденост и професионализъм днес много от неговите ученици продължават да развиват и обогатяват медицинската практика у нас.
Доц. д-р Божидар Славчев остава ярък пример за отдаденост и новаторство в медицината, както и за истински учител и вдъхновител за всички нас.
Проф. д-р Петър Марков, началник на Клиниката по акушерство и гинекология в "Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ "Токуда" и републикански консултант по акушерство и гинекология: Не се мотивираше от слава и титли, възприемаше всеки пациент като свой близък
Повече от 15 г. имах привилегията и честта да споделям значителна част от времето си с блестящия акушер-гинеколог, хирург, уролог и онколог Божидар Славчев.
Още си спомням първата операция, в която по случайност се наложи аз да му асистирам, и оттогава постепенно той се превърна в нещо много повече от мой учител, в модел за подражание не само в професионално, но и в личностно отношение - нещо, което синовете би трябвало да изпитват към бащите си.
В професията си той беше явление, което няма как да бъде описано с кратки думи и на разбираем език. Негово ежедневие бяха сложните операции, които извършваше, комплицираните случаи, с които никой друг не искаше да се захваща, усложненията при пациентки, оперирани на други места. Многократно съм бил пряк свидетел как при поредния тежък и критичен случай се събира лекарска консултативна комисия от 8-10 хабилитирани "светила", които съвсем логично и лесно вземаха решението: "Д-р Славчев да оперира пациентката и да направи каквото прецени". За тях беше толкова просто. Защото разполагаха с неговата компетенция, възможности и опит. И защото той носеше цялата отговорност при всеки изход.
В личностен план той беше човек, който не се мотивираше от слава и титли. За него всеки пациент беше еднакво важен и го възприемаше като негов собствен близък. Тези качества все по-рядко се срещат в съвремието ни. Все повече колеги се интересуват от количеството, а не от качеството в медицината. За съжаление, финансовата мотивация в медицината стана доминираща.
Д-р Славчев просто правеше това, което трябва - често пъти на границите на възможното. Беше личност, която във всяка нормална държава приживе щеше да бъде превърнат в легенда, да издигат паметници, да кръщават улици и болници на негово име, да издават учебници с неговия лик.
Ще перифразирам една реплика от филм: "И ако някой някога разказва за мен, нека да каже, че аз съм вървял редом до великани. Нека да каже, че аз съм живял по времето на Божидар Славчев".
Коментари