Как да се облекчи състоянието при продължителна кашлица и вероятност за коклюш при 35-годишна жена, пита читателка на "24 часа".  Тя уточнява, че се е изследвала за причинителя на болестта и резултатите  не потвърдили бактерията, но преди вземането на секрет от гърлото 8 дни е пила  антибиотик.

Доц. Атанас Мангъров, специалист по детски и инфекциозни болести, шеф на детското отдселение и реанимация в Инфекциозна болница - София, отговаря на въпроса


Коклюшът (магарешка кашлица) е най-честата причина за остро настъпила продължителна кашлица (2 или повече седмици) у възрастни лица.

Макар и смятано за детска болест, в момента заболяването е разпространено най-вече сред възрастното население. Причината е, че ваксината за коклюш, която е в списъка на задължителните и се прави на 2-и, 3-и, 4-и и 18-и месец, както и на 6-годишна възраст, осигурява защита в продължение на не повече от 5-6 години, след което за поддържане на имунитета се налага реимунизация. У нас последната ваксина за коклюш се прави на 6-годишна възраст, и то едва от 2007 г. насам, поради което

всички над 12-годишна възраст са изложени на опасност

от заразяване и заболяване. Основен симптом са пристъпите на продължителна мъчителна кашлица, завършващи често с посиняване поради невъзможност за поемане на дъх, издаване на специфичен звук, наподобяващ магарешки рев или кукуригане на петел, при последващото поемане на въздух, отделяне на жилави точещи се храчки и повръщане. Общото състояние е добро. Липсват повишаване на температурата или други симптоми. Накратко,

уж на човек му няма нищо, но кашля така, че му изскачат очите,

като в острата фаза прави това по няколко пъти на час. Острата фаза трае 4-8 седмици, след което кашлицата постепенно затихва – кашля се по същия начин, но по-рядко в продължение на още поне 2–3 месеца. Лабораторно потвърждение има в не повече от 20-25% от случаите. Липсата на такова не отхвърля диагнозата. Антибиотичното лечение има само епидемиологично значение – т.е. прави болните по-малко заразни за околните, но не намалява нито тежестта, нито продължителността на заболяването. Кашлящите са заразни около 1-2 седмици преди и до 3- 4-а седмици след началото на кашлицата.

Средствата срещу кашлица са с неубедителен ефект

- веднъж започнал, коклюшът следва своя ход, за съжаление твърде продължителен, без да се влияе особено от прилаганите лечебни мероприятия. Единственият сигурен начин за предпазване е чрез имунизация и в по-късна възраст.
От няколко години на пазара у нас се предлагат специални ваксини за коклюш за юноши и възрастни. При тях коклюшният антиген е редуциран по количество с цел намаляване на страничните действия и включен в състава на комбиниран препарат, съдържащ и антигени за имунизация срещу дифтерия и тетанус. Тези ваксини може успешно да се използват при задължителните реимунизации за дифтерия и тетанус на 12- и 17-годишна възраст, както и при задължителните реимунизации за дифтерия и тетанус на всеки 10 години от 25-годишна възраст нанатък, които за съжаление масово се пропускат.

Случаи, подобни на описания, са особено опасни с това, че може да бъдат заразени неимунизирани или непълно имунизирани деца до 3-4-месечна възраст, при които заболяването протича особено тежко и с усложнения. Възрастните с коклюш просто се мъчат, докато в най- ранната възраст от коклюш може и да се загине. По тази причина

Имунизация на възрастни за коклюш се препоръчва, ако предстои раждане 

на дете в семейството, при хора, чиито деца не може да бъдат имунизирани по различни причини, както и на всички лица – медицински персонал, бавачки, баби, дядовци, лели и пр., обгрижващи новородени и малки кърмачета - т.нар. стратегия на пашкула (cocoon strategy), при която чрез имунизиране на възрастните се предпазват децата, все още недостигнали възраст за поставяне на ваксина или неизградили достатъчен имунитет.