Шотландски учени разработиха тест, който разпознава почти със 100-процентова точност шизофрениците по движението на очите им.

Необичайното поведение на погледа от доста време се асоциира с проблеми с психиката. Новият метод обаче разпознава с абсолютна точност хората със и без шизофрения. Това е вид психоза, която често се отъждествява от масовото мнение с раздвоение на личността, но всъщност са отделни разстройства и имат своя специфика.

При изследванията си екипът от Университета на Абърдийн документира при шизофрениците проблем, когато следят бавно движещи се предмети. Движението на очите не успява да съпровожда обекта и изостава, като после наваксва с рязък скок, наречен каскада. Освен това е установено, че на шизофрениците им е трудно да концентрират погледа си, се казва в изследването, публикувано в сп. "Байолоджикъл сайкайътри".

Изследването се ръководи от д-р Филип Бенсон и професор Дейвид Сейнтклер. Те разработват серия от очни тестове с доброволци. При един трябва да следят с поглед бавно движещи се обекти. При друг наблюдават свободно картини от ежедневието, а при трети инструкцията е да фиксират погледа си върху неподвижен предмет.

"Известно е от повече от 100 години, че хората с психични проблеми имат нарушения в движението на очите. До нашето изследване обаче никой не смяташе, че тези отклонения са достатъчно изявени, за да бъдат използвани като потенциални клинични диагностични биомаркери", обяснява д-р Филип Бенсон.

При свободното наблюдение на картина от ежедневието хората с нормално здраве имали типична подвижност на очите, като "сканирали" картината с поглед. При шизофрениците поведението на погледа било извън нормите. При третата задача - фиксирането върху обект, хората с психични проблеми изпитвали трудности да задържат очи в една точка.

След приключване на експеримента екипът използвал няколко модела, за да обработи и да създаде алгоритми. Те били тествани, като ги приложили към изследванията на други контролни групи.

Амбицията на учените е моделът, който има 98-процентова точност, да се използва в рутинната клинична практика в бъдеще. Той е семпъл, евтин и може да се проведе за минути.

Следващата цел на изследователите е да установят на какъв етап от психозата се наблюдават за първи път нарушенията в зрението и могат ли да се използват като маркери за започване на ранно лечение.