Леонардо Чоче е 47-годишен общински служител от южния италиански град Бари, женен е и иска да има дете. Преди няколко месеца си е купил с банков заем собствен апартамент, в който живее с Елена, секретарка в частна фирма. Страстта му е боулингът. Привидно по нищо не се различава от средния италианец. Зад тази фасада обаче се крие невероятна история.

На 16 юли 1995 г. Леонардо Чоче става първият човек в света, на когото са направени едновременно 7 трансплантации. Години по-късно са извършени и други успешни едновременни трансплантации на 7 и 8 органа. С операцията, която претърпява в "Джексън мемориал хоспитал" в Маями обаче Чоче навремето се превръща в истинско чудо на медицината - не само че оживява след 36-часовата трансплантация, ами и година и половина след това заживява съвсем нормално.

Хирурзите от американската болница дават втори живот на 30-годишния тогава Чоче, като му присаждат едновременно панкреас, стомах, черен дроб, тънко черво, дебело черво, бъбрек и клетки на костен мозък. По този начин той излиза на практика с нов организъм от операционната зала благодарение на органите на 14-годишно момиче, починало при катастрофа.
Първото, което казва след операцията, е "Успях".

"Днес мечтая да успея в най-трудното нещо - да имам дете", призна неотдавна Чоче в интервю за в."Фато куотидиано". Леонардо все още поддържа връзки с феноменалния хирург, дарил му втори живот - американеца от гръцки произход Андреас Цакис. Леонардо стига до Маями, тъй като страда от т.нар. синдром на Гарднър - хиляди полипи по различните органи. Откриват му го обаче съвсем случайно.

Като малък Леонардо е буйно дете, като юноша препуска непрекъснато с мотора си. Когато е на 19 г., оперират по спешност баща му Силвестро в миланския Институт за туморите. Отстраняват му дебелото черво, което е цялото в полипи. Лекарите решават да направят генетичен анализ и на семейството и се вижда, че Леонардо също е обременен със заболяването, което се предава по наследство.

Леонардо избягва и не иска и да чуе за операции, защото се чувства прекрасно. През 1990 г. обаче заболяването експлодира. Цялото му дебело черво е в полипи, по-късно се запушват тотално и червата му. Оперират го няколко пъти. Започва да се храни само чрез тръбички във вените.

В продължение на години италианецът обикаля от болница на болница, а когато е вкъщи, е прикован на легло с тръбите във вените си. Един ден обаче разбира, че д-р Цакис и екипът му са склонни да опитат едновременната трансплантация.

За да финансира операцията, чиято стойност днес надхвърля 500 000 евро, бащата на Леонардо продава къщата си, напуска работата си като шеф на фирма в Бари и събира помощи чрез подписка в града.

"Когато видях в болницата на Маями една майка да храни бебето си с тръбичка във вените му, си казах, че съм късметлия и привилегирован, тъй като съм стигнал до 30-годишна възраст, а то е още бебе."

Семейството на Леонардо се мести с него в Маями в очакване на донор.
На 14 юли 1995 г. между една и друга терапия той се радва на града, разхождайки се по улиците му. Това е възможно само защото болницата го е снабдила с телефонно устройство търсачка. Когато то звънва, Леонардо разбира, че моментът е дошъл. Връща се в болницата, където му казват, че има донор - 14-годишно момиче е починало при катастрофа с училищен автобус.

"Страхувах се от операцията, защото това си беше един отчаян експеримент. Единствено Андреас Цакис вярваше в нея. Той ми каза: “50% ги слагаш ти, 50% - аз, но Господ ще трябва да води ръцете ми” Думите му ми вдъхнаха доверие.”

На сутринта Леонардо влиза в операционната зала с идеята, че трябва да му присадят "само" 3 органа. Излиза вечерта на следващия ден със 7 трансплантации.
"Не знам колко дни бяха минали, когато се свестих за пръв път. Помислих си за момиченцето, което ми дари органите. Аз бях тук, а него вече го нямаше."
Леонардо вижда снимката на детето в болницата, гледа и репортажи по телевизията, в които се говори за катастрофата. Родителите на момичето пък пишат писмо на неговите. И до ден днешен обаче Леонардо Чоче не иска да го прочете.

"Може би и това ще стане един ден, но мисля, че той още не е дошъл."

"Влязох в операционната зала спокоен след всичко, което ми обясни Андреас Цакис.
И след това, когато се възстановявах, той от време на време идваше при мен и ми казваше, че трябва да ми направи някоя "корекция". Направиха ми 18 операции."
Преди трансплантациите Леонардо тежи 29 кг. Година и половина след това вече е 54. В най-добрите си периоди пък е тежал 64 кг. "Никога не съм бил гигант", пояснява той.

На тръгване от болницата лекарите от Маями подаряват на Леонардо топка за боулинг. Когато се връща в Италия, започва да играе и се пристрастява към боулинга. Участва в различни национални шампионати, много от които печели. В момента оглавява федерацията в област Пулия. Играе дори волейбол и пътува.

Лекарите го съветват да разказва историята си на всички, за да вдъхва кураж  на други пациенти.

"Когато говоря с някого, на когото предстои само една трансплантация, той винаги си казва: Е, щом е успял той, дето са му направили седем..." Една година след операцията Чоче се среща с папа Йоан Павел II. На аудиенция при него го завеждат германски журналисти.
"С папата останахме съвсем сами. Той ми взе ръката и я стисна сред дланите си. Витаеше пълна тишина. Изпитах чувството, сякаш съм на някакъв облак. Беше прекрасно изживяване."

Още през 1997 г. Чоче започва да работи с временен договор в кметството на Бари. Наемат го с постоянен договор едва 10 г. след това. И до днес обаче заболяването от време на време напомня за себе си. "Вътрешно съм добре. Понякога обаче външно по мен се появява някой и друг полип." Последния са му отстранили преди месеци.

Въпреки това Леонардо е оптимист и напомня, че има да изплаща 25-годишен банков кредит за жилището си. И до днес Чоче поддържа връзки с хирурга Андреас Цакис, за когото казва, че е невероятен човек.

"Един ден се обърнах няколко пъти към него в болницата с “д-р Цакис”, но той не ми отговаряше. Чак като извиках “Анди”, се обърна."
Всеки път, когато лекарят идва в Италия, двамата се виждат.

"Той не ми казва да отида да го видя. Заповядва ми го. Винаги ме разпитва насаме как съм и ме преглежда в хотела, където е отседнал. Един път пристигна на конгрес в Бари и дойде направо по бермуди." Чоче и жена му са се записали в списъка за осиновяване на дете. "Всеки път обаче, когато си мисля за дете, ми идва наум това, което ми беше казал баща ми: Ако един ден имаш син, той трябва да е като теб."

д-р Андреас Цакис
д-р Андреас Цакис