Преди хиляди години древните гърци са описали благоприятното въздействие на физическите упражнения и спорта върху организма, но едва в последните 50 години има истински бум от научни изследвания и разработки за влиянието на физическата активност върху здрави и болни индивиди. Този интерес към проблема се породи от коренната промяна на начина на живот в развитите индустриални общества. Обездвижването, затлъстяването, неправилното хранене и стресът изведоха на първо място сърдечносъдовите заболявания.

Епидемията от високо кръвно налягане (артериална хипертония), диабет и другите рискови фактори намалиха обичайната възраст за поява на исхемичната (коронарната) болест на сърцето с нейната най-тежка проява - сърдечния инфаркт.

Физическата активност и спортът са едни от факторите, които мощно помагат за намалението на заболяванията на сърцето и смъртността от тях. Редица американски изследвания показват, че 150 минути упражнения и умерено ходене през седмицата намаляват риска от сърдечна смърт с 14%. Сравнения между спортуващи и неспортуващи хора, проследени през годините, показват, че исхемичната болест
се проявява 3,6 пъти повече при неспортуващите и с 10 години по-рано. От друга страна, спортът не може да се практикува безразборно, без система и без предварителна консултация с лекар, защото изследователи от Бостън, САЩ, показват, че внезапното физическо натоварване увеличава риска от инфаркт и внезапна сърдечна смърт до 3,5 пъти.Това се случва при 1-2-ма човека от 10 000 души годишно. Такъв пример са неделните футболни мачове без редовни тренировки през седмицата.

Обикновено посочените инциденти стават, както при млади и активни спортисти, така и при възрастни хора , които спортуват неправилно. Причината е една - те не знаят за своето заболяване предварително. Така например при хора под 35 години най-честата причина за внезапна сърдечна смърт е вроденото сърдечно заболяване хипертрофична кардиомиопатия, докато над тази възраст обикновено инцидентите се дължат на исхемична болест на сърцето. При мъжете това се случва два пъти повече. От казаното дотук се налага изводът, че във възрастта от 18 до 65 години заниманията с физически упражнения и спорт изискват подробна консултация и изследвания от семейния лекар и наблюдаващия кардиолог не само при хора с доказани сърдечни заболявания, но и при видимо здрави. Трябва да се определят индивидуално възможностите на организма
чрез стрес тест, ехокардиография, а при сърдечноболните - и с допълнителни изследвания като коронарография и др. Тогава се определя обемът на физическата активност, която може да се осъществява. Общото правило е, че за всички възрасти, болни и здрави са достатъчни 30 и повече минути ходене поне 5 пъти седмично или 3 пъти седмично джогинг по 20 мин. Правилото, което трябва да се спазва, е пулсът да не достига повече от 85% от максималната сърдечна честота за възрастта под 65 години и не повече от 65-70% над тази възраст.

Най-простият начин за изчисляване е да се извадят от 200 годините на индивида и се получава максималната честота. Най-препоръчани за всички са кардиоупражненията, особено във възрастта над 40 години.Така например при тичане 1 минута се изразходват
11 калории, а при плуване - с 25% повече от другите спортове.

Подходящ спорт е колоезденето, което може да се осъществява и на велоергометър в домашни условия. Достатъчен е половин час със скорост около 15 км/ч, за да се постигнат целите. С такава програма от спортни мероприятия може да бъде повлияна артериалната хипертония (високото кръвно налягане) с приблизително същия ефект, както при лекарствената терапия. Двигателната програма е неотменна част от дейността за намаляване на теглото при затлъстели. Известен е ефектът на кардиопрограмата за намаляване на нивото на холестерола и балансиране на нивото на мазнините в организма, което води до забавяне на атеросклерозата и запазване на кръвоносните съдове от стеснения и запушвания. В общия механизъм на сърдечносъдовите заболявания водеща роля имат стресът и нервната система. Посочената спортна програма ги балансира, подобрява имунитета и по този начин влияе на общото самочувствие и здравето на организма. Въпреки че тези спортни мероприятия са подходящи и при сърдечноболни, е необходимо при всеки от тях да се направи индивидуална програма от лекуващия кардиолог. Трябва да се отчете например дали болният с исхемична болест на сърцето има риск от инцидент (сърдечен инфаркт) или аритмия. За целта предварително се препоръчва коронарография и, ако се налага, се поставя стент или байпас и едва тогава му се прави спортна програма след възстановителен период от 3 до 6 месеца , включващ по-лека рехабилитация като ходене, голф, боулинг, стрелба.

Постепенно може след този период да започне да играе несъстезателно тенис, да плува и да използва велоергометър. Това може да редуцира повторни инциденти (инфаркт, стенокардия) до 30%.

При болни със сърдечна слабост усилията трябва да се редуцират само до разходки и до първите признаци за поява на умора. Не се препоръчват вдигане на тежести, интензивни спортове като футбол, баскетбол и др. За препоръчване е двигателната активност да бъде съчетана и с отказ от вредните навици, каквито са тютюнопушенето и преяждането.

За съжаление, постигането на такъв начин на живот практически се оказва непосилно за по-голямата част от хората , особено в България. Статистиките сочат, че само около 25%от хората се занимават редовно със спорт и упражнения, а около 15% нередовно. Тези цифри обясняват печалната статистика, отреждаща ни първите места по сърдечносъдови заболявания и смъртност от тях. Те не биха се променили скоро, ако профилактиката не започне още от ранна възраст в семейството и училището и не се превърне в държавна и обществена цел.

Д-р БОРИСЛАВ АЦЕВ, кардиолог в болница "Св. Екатерина"

Д-р Борислав Ацев
Д-р Борислав Ацев