Сърцебиенето (тахикардия) е усещане за бързо или нерегулярно биене на сърцето. Изследване на американски учени показва, че при 43% от пациентите със сърцебиене то се дължи на сърдечни проблеми, докато 31% получават сърцебиене от паническо разстройство или психоемоционални тревоги. Другите причини за тази аритмия са по-редки, но са разнообразни. Например 6% от тези пациенти получават сърцебиене от различни лекарства, а 4% се дължат на извънсърдечни заболявания. За отбелязване е, че при 16% от пациентите не е установена специфична причина за тахикардията. За да се определят точните причини за сърцебиенето, е необходимо да се направят консултации при различни специалисти.
Първо трябва категорично да се изключи от специалист кардиолог на базата на функционални изследвания на сърцето (холтер-ЕКГ, ехокардиография и др.) сърдечно заболяване, като не бива да се пропуска дори един незначителен пролапс (козметичен дефект) на митралната клапа, който би могъл да участва в механизма на аритмията. Ако причината не е в сърцето, трябва да се направи подробен разговор с психотерапевт или психиатър по повод на евентуални панически атаки, безпокойство, тревожност. При консултациите със специалистите трябва да се определи консумацията на алкохол, кафе, цигари или наркотици. Освен тях сърцебиене могат да предизвикат и различни лекарства, например дигиталисови препарати, теофилини и др.
Наличието на тахикардия без сърдечна причина изисква изследване на кръвната картина, щитовидните хормони, електролитите и неколкократно измерване на телесната температура. Лечението на сърцебиенето е ефективно само ако е изяснена точната причина за него. Например при психиатричните случаи се предписват успокояващи лекарства и социална рехабилитация. При много хора е достатъчно да се премине към здравословен начин на живот (отказ от цигари и алкохол и увеличаване на двигателната активност) и тахикардията изчезва. Когато причината е в несърдечни заболявания, трябва да се лекува от съответни специалисти. Например, ако се установи повишена функция на щитовидната жлеза, лечението трябва да се проведе от ендокринолог. За проследяване на състоянието и ефекта от лечението решаваща роля имат семейните лекари.
Коментари