Чували ли сте за тежък клепач? А за враснали мигли? Вероятно не, макар че офталмолозите не смятат тези оплаквания за изключение.

Тежкият клепач може да бъде свързан с дерматохалаза, с наличие на мастни торбички или с т.нар. синдром на халтавия клепач, обясни д-р Татяна Хергелджиева, специалист по очни болести в СОБАЛ "Акад. Пашев". Случаите са по-чести при хора в по-зряла възраст. Дерматохалазата е състояние, при което поради преразтегната и ексцесивна тъкан горният клепач надвисва над окото. Пациентите се оплакват от тежест, ограничено зрително поле и главоболие от постоянното усилие да виждат ясно. Мастни торбички се получават и на горните, и на долните клепачи. Освен до козметичен проблем те водят и до дискомфорт и стеснено зрително поле. Лечението на двете заболявания е хирургическо - премахват се излишната кожа, мускул и подкожна мастна тъкан, обясни офталмоложката.

Халтавият клепач е едностранно или двустранно състояние на преразтегнат клепач, съпроводено от конюнктивит. Поради промени в тъканите на клепачите миглите особено на горните клепачи променят нормалното си положение и се насочват надолу. Това засилва дразненето и създава условия за увреждане на очната повърхност. Заболяването е по-често сред хора с наднормено тегло. При напреднал стадий лечението е хиругическо - блефаропластика. Враснали мигли означава неправилен растеж на миглите, което също създава опасност за нараняване на окото. Лекува се чрез механично отстраняване, електроепилация, която има по-дълготраен ефект, а когато неправилно растящите мигли са съчетани с промяна в положението и структурата на клепача, се налага оперативно лечение. Възстановителният период при него отнема 2-6 седмици.

За една от най-новите терапии, използвани за въздействие върху тежкия клепач разказва историята на 56-годишната британка Фиона Селби. Тя дълго обикаляла по лекари заради непрекъснат дискомфорт, независимо дали се занимавала пряко с преподавателската си работа, или просто си почивала. Усещането за пясък в очите я карало да мига, но това само засилвало мъчителното преживяване.

За първи път преди няколко години забелязах, че имам постоянно усещане за дразнене, като че ли нещо ми е влязло в окото точно под клепача, обяснява Фиона. Проблемът тогава и изглеждал свързан с годишната лятна отпуска и учителката била склонна дълго време да обвинява жегата за необичайното си състояние. Постепенно обаче неприятното чувство в очите започнало да се появява и докато си е вкъщи, в отсъствието на набедените за дискомфорта силна светлина и прекомерна топлина.

Отишла на преглед, но офталмологът не открил нищо особено. Въпреки това заради нейната настойчивост, че дори и да не се отчита намаление на зрението, все пак има проблем, предписал антибиотични капки за очи, които да се справят с евентуална начална инфекция. Ефектът обаче бил незначителен.

"С времето започнах да изпитвам истинска болка в очите и не можех да спя. Лявото ми око постоянно беше зачервено и възпалено", разказва пред "Дейли мейл" преподавателката. Тя често получавала кръвоизливчета, очите и били подути и непрекъснато сълзели, което я карало спонтанно да пипа и трие крепачите, а проблемът се задълбочавал. Фиона отишла да се консултира с личния си лекар дали пък всичко това не е свързано с някакво заболяване извън очите. Джипито направило изследвания, не открило нищо тревожно и и дало рецепта за широкоспектърни противовъзпалителни и общоуспокоителни медикаменти. Тъй като оплакванията не намалявали, жената пак тръгнала от кабинет на кабинет.

Когато за пореден път отишла при очния лекар с думите, че "пясъкът" е все така в очите й, той забелязал нещо уж безобидно - враснала мигла на единия клепач, и я отстранил. След няколко дни усещането за дращене изчезнало. Но минали 2-3 седмици и всичко започнало отначало.

"Непрекъснато си търках очите, защото бяха възпалени, вече не можех дори да чета - спомня си много ясно преподавателката. - Вече се бях измъчила до отчаяние и отново отидох при личния лекар. Той ме изпрати при известен хирург в лондонска очна клиника. Специалистът беше категоричен, че проблемът ми е породен от състояние, което нарече тежки клепачи." Дотогава тя не обръщала внимание на промените, защото ги отдавала на естественото влияние на възрастта. Не смятала, че са нещо повече от козметичен проблем.

"При лявото око положението беше по-лошо - кожата се беше отпуснала и покриваше част от окото, така че някои от миглите ми сочеха навътре към окото и създаваха това непрестанно болезнено "пясъчно" усещане. Хирургът ми предложи алтернативна на традиционната за такива случаи пластична операция - третиране със специален лазер под местна упойка. Поставиха ми превръзка на другото око, така че не можех да виждам какво се случва. Усещах леко опъване и дърпане, но нищо кой знае колко неприятно. Всичко приключи за около 2 часа, а се върнах в училище след няколко дни, без по нещо да личи, че съм оперирана", разказва жената.

Причината за тежите клепачи, както популярно се нарича отпускането им, често се обяснява с възрастта или с пушенето и алкохола. Хирургът оперирал Фиона - д-р Рай Дас Баумик, обяснява, че пластичната операция невинаги е просто козметична процедура, както си мислят повечето хора. Извършвам за година повече от сто манипулации. Повече от половината са по медицински причини, защото корекции на клепачите - блефаропластика, се налагат и заради намалено зрително поле, възпаление
и враснали мигли, разказва докторът.

Възрастта все пак е основният фактор за увисването на клепачите. По същество представлява отпускане на съединителната тъкан в деликатната зона. Мускулите в клепача също губят тонус с годините и също търпят негативни промени. Ако кожата на клепача се смъква надолу, тя механично възпрепятства зрението - окото просто е частично закрито. Хората често несъзнателно вдигат вежди, за да разширят зрителното си поле, но това може да доведе до главоболие. При тежките клепачи често се стига до враснали мигли или се наблюдава промяна в посоката на миглите, които започват да дращят по очната ябълка, както при Фиона, обяснява хирургът. Чуждото тяло дразни нежната повърхност и вкарва в окото всевъзможни патогени, които причиняват инфекции. В отделни случаи възпаленията може да доведат дори до перфорация, а оставена без лечение, тя може да причини слепота. Друга причина за "появата" на тежки клепачи може да бъде и генетично предразположение.

От проблемите страдат и двата пола от всички националности. Но обърнатите навътре мигли може да останат дълго незабелязани, защото понякога те не са с естествения за човека цвят и дебелина. А коварно мутират до много фини бели, но пък прекомерно дълги косъмчета, които е трудно дъ бъдат видяни без специална оптика. Те обаче са не по-малко дразнещи от останалите мигли, защото също непрекъснато "гъделичкат" окото.

Растящи навътре мигли може да се подозират при:

  • Дразнене в очите; 
    сърбеж;
    усещане за чуждо тяло, най-често за песъчинки в очите;
    чувство за одраскване в окото; 
    зачервяване на окото, с характерен изглед "на черта", където миглите стържат окото;
    сълзене;
    възпаление на ръба на клепача и в зоната на луковицата, от която никнат миглите; 
    замъглено виждане; 
    стесняване на зрителното поле.

Когато причината за неприятното състояние е в тежките клепачи, в много държави за корекция вече се прилага и лазерна техника. Възстановяването след традиционна операция със скалпел може да отнеме до 6 седмици, като заради интервенцията в богато кръвоснабдената зона около очите често се наблюдават отоци, обяснява избора на лазерна манипулация лондонският специалист. Преди операцията със специален софтуер много точно се отчитат пропорциите на лицето и размерите на очите, за да се гарантира, че крайният ефект ще е естетичен.

Особено важно е да се моделира правилно мускулът и подкожната тъкан, така че очите да запазят естествения си контур. Всичко се планира с точност до микрони, преди да
заиграе радиочестотният нож, който намалява гънките и "запечатва" тъканите. Специалистите предупреждават, че както при всяка медицинска процедура, винаги може да възникнат проблеми. Рискът като цяло включва инфекция, кървене, изгаряне и намаляване на зрителното поле. Но като цяло смятат новата техника за по-щадяща от класическата, а времето за възстановяване - за по-кратко.