Хроничният стрес може да бъде толкова мощен рисков фактор за сърдечни атаки, колкото и високото кръвно налягане или наднорменият холестерол, съобщава кардиологът проф. Мъри Eслър. Той се позовава на резултатите от проведено под негово ръководство мащабно изследване. В продължение на 18 г. са наблюдавани 7000 мъже и жени, държавни служители във Великобритания, на средна възраст почти 50 г.

Тези, които се чувствали стресирани или под натиск, боледували като цяло повече и били в почти 2 пъти по-висок риск от инфаркт в сравнение със спокойните си колеги. Откритието е от изключителна важност за намаляването на смъртността.

Зачестяването на инфаркти след шокиращи събития, при които хората са били уплашени до смърт от унищожителни земетресения и терористични атаки, е добре документирано. По подобен начин се отразяват и непоправими събития като смърт на любим човек. Тогава процентът се увеличава не само сред хронично болни, а дори и между хора без сериозни диагнози. Но ефектът на хроничния стрес като цяло е бил оспорван. Вероятно заради фокусирането на практикуващите кардиолози върху технически решения на здравните проблеми на пациентите в момента.

Разбирането за връзката между стреса и инфарктите обаче еволюира през последните години. Първоначално се приема, че опасността се увеличава под влияние на продължителна социална изолация, липса на подкрепа и депресия независимо от традиционните рискови фактори като пушене или високо кръвно. Но вече има доказателства за подобен ефект и от хроничния стрес, породен от враждебност и натиск на работното място или тревожността в резултат на мъчителни житейски обстоятелства, съобщава АВС. В подкрепа на това твърдение е и проучване, изследвало стреса на служители на различни позиции в продължение на 30 г.

При него изводите са коригирани според пола и нивото на старшинство в йерархията, които биха могли да изопачат резултатите, обяснява кардиологът. (Мъжете имат по-висок риск от сърдечен удар, а мениджърите на средно ниво са по-уязвими от големите шефове.) Освен това изследователите са се съобразили и с другите фактори, за които се знае, че влияят на риска - например какво количество алкохол пият участниците, дали са пушили и колко.

Но как точно стресът разболява сърцето? Задействат се нервни реакции, които дестабилизират сърдечния ритъм. Пулсът се ускорява, кръвното налягане се вдига, увеличава се вероятността от съсирване на кръвта. С течение на времето тези повтарящи се процеси може да увредят кръвоносните съдове.

Едновременно с това стресът може и косвено да усложни мрачната перспектива. Когато са под напрежение, хората са по-склонни да се разтоварват с цигари, алкохол, преяждане и излежаване пред телевизора - идеални условия за сърдечни инциденти.
Първата стъпка е да се определят рисковите фактори и с последните данни пъзелът до голяма степен вече е нареден. Остава да се търсят решенията за избягването им. Много важни за справянето със стреса са техниките за релаксация, но всеки сам трябва да открие кои точно са най-подходящите за него, обясняват учените.