Д-р Бисер Бончев е ръководител на отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ "Софиямед".

- Д-р Бончев, вие поставихте изкуствена глезенна става от последно поколение на жена на 35 г., как се стигна до това?

- Пациентката се оплакваше от непрекъснати болки и ограничени движения в глезена. И единственият начин за подобряване на нейното състояние беше артродезата - оперативно фиксиране на костите в ставата в едно положение. Представлява на практика заковаване на глезенната става - запазва се опороспособността на крака, болките спират, но се губят движенията в ставата. Така се лекуват 99,9% от случаите у нас, да не кажа всички.

- Какво беше особеното в случая?

- Неприятното беше, че става дума за млада жена с множество оплаквания след лошо лекувана двустранна фрактура - счупване и на вътрешния, и на външния глезен през 2000 г. След направената тогава операция са останали деформации, които са довели до износване на ставата. И при традиционната практика единственото, което можеше да се направи у нас, беше да се закове ставата. С други думи, да се ликвидира - махат се хрущялите и с винтове се съединяват кост с кост. След това човек ходи, стъпва, но се ликвидира движението в ставата. При пациентката обаче са се появили и допълнителни оплаквания, болки. През 2005 г. са се опитали с артроскопия да изчистят сраствания вътре, но деформацията си остава. Освен това имаше и изразени шипове, казано на разговорен език, които допълнително засилват болките. Това беше обективното състояние, когато пациентката дойде. Обясних и всичко и казах, че у нас не се практикува, но в чужбина се поставят съвременни стави, но цената им е между 7 и 8 хиляди лева, а здравната каса не покрива нищо. Разговарях с представител на фирмата производител и в крайна сметка и подариха ставата. И тъй като аз не съм от лекарите, които си мислят, че могат да правят всичко даже и по картинка, а в България няма достатъчно подготвени колеги за този вид интервенция, се обадих на д-р Даниел Бешич от Словения, който има голям опит в глезенното ендопротезиране (ендопротеза е протеза вътре в тялото, изкуствена част, която замества телесна, бел. авт.). Колегата се отзова и направихме операцията. У нас по принцип са правени 4-5 ендопротезирания на глезенна става, но от друг тип, като това, което ние предприехме с последното поколение става, няма други.

- Може ли да се каже какъв ще е резултатът?

- Всичко мина добре, макар че случаят беше предизвикателство и по думите на д-р Бешич, а той е специализирал ендопротезиране в клиника в Швейцария, където са направени над 650 такива операции.

- В какво се изразяваше трудността?

- Скочната кост - тази под големия пищял, беше доста смачкана, но с техниката, която се използва, успяхме с минимум странични ефекти да сложим ставата. Още на третия ден след операцията жената се изправи, показахмеи как да се придвижва на първо време с патерица, без да стъпва на крака. На десетия ден ще свалим гипса и ще й го сменим с една елегантна ортеза, а пациентката вече ще може да товари крака на 50 процента. И започва интензивна рехабилитация, която ще продължи до достигане на желаната подвижност. Сред ортопедите има израз, че е лесно нещата да изглеждат идеално на снимка, по-трудното е човекът реално да има функционалност и комфорт. В случая - кракът да изпълнява функциите си максимално и без болка.

- Кога очаквате да се случи това?

- Максималният обем от дейности трябва да бъде достигнат до 3 месеца. Дотогава кракът трябва да се движи благодарение на ставата докъм 10 градуса нагоре в контрашпиц и да се сгъва надолу до 40 градуса. И най-важното - жената да ходи без болка и да се справя с всекидневните си дейности. Даже и да може да спортува. За оптимален резултат я посъветвахме наред с това да упорства в рехабилитацията да редуцира теглото си. В случаи като нейния със затруднено движение и болка се влиза в порочен кръг - избягваш да ходиш, защото те боли, а от обездвижването трупаш килограми, които пък допълнително товарят и увреждат ставите.

- За всички ставни проблеми ли препоръчвате да се стопят излишните килограми?

- Да, правилото важи за всички стави. Ставата е затруднена силно при тегло над 90 килограма независимо дали е безциментна като на тази пациентка, или с цимент. Преди 15-ина години колеги по принцип отказваха да протезират хора над 100 килограма, но оттогава и медицината напредна, и самите стави се усъвършенстваха като възможности и материали.

- В сферата на изкуствените стави ли е най-бърз напредъкът на ортопедията?

- Тазобедреното ендопротезиране се наложи като много бързоразвиващо се. То е и най-благодатното. Постигат се суперрезултати при силно обездвижени пациенти с нечовешки болки, някои със скъсени крайници. През последните години бурно навлиза и протезирането на коленни стави. Но пък има едно залитане - всеки се опитва да слага стави. А за да е полезен на пациента, трябва да има реален опит, да прави такъв тип операции поне 40-50 пъти годишно. Развива се бързо и раменното протезиране, а очаквам много скоро напредък и в лакетното. Съвременният начин на живот променя травматизма - относително намаляват инцидентите на работното място, но се увеличават катастрофите, нещастните случаи по време на екстремен спорт и развлечения.

- А кои хронични заболявания на съвременния човек дават най-лошо отражение върху опорно-двигателния апарат?

- Главно голямата група на системните заболявания - ревматоидният артрит, подаграта, а понякога и псориазисът, който може да се прояви и в ставна форма. Това са заболявания, които буквално унищожават ставите. Другата голяма група са резултат от некрози, при които се нарушава кръвоснабдяването на част от ставата.

- Коя е причината за възникването им?

- Има 3-4 теории, но нито една не е окончателно доказана научно и не обяснява докрай нещата. Но може да се каже, че това са болести, които засягат по-често мъжете. Имам пациенти, работили в магнитни полета, в електроцентрали, в атомна централа. Както и хора с нарушения в липидния обмен, диабетици, пациенти, лекувани дълго с кортикостероиди в големи дози. Предстои науката да се произнесе за факторите и риска за ставните заболявания. Това, което като ортопед мога да посъветвам пациентите, е да не отлагат дълго, ако се налага операция. А повечето пациенти идват при нас в последна фаза на увреждането, с толкова деформации, че е много трудно проблемът да се реши на 100%. Обикновено им е било казано, че е дошъл моментът за ендопротезиране, но са изчаквали до невъзможност да търпят повече болката. Причините са различни - страх, липса на средства, градски легенди, че е рисково лечението.

- А каква е успеваемостта от операциите?

- България се движи в световната тенденция. Между 70-75% от ендопротезиранията са с максимално добър резултат, 15-20% - със задоволителен, и към 5% - с незадоволителен. Колкото по-навреме и без отлагане е направена операцията, толкова по-добри са прогнозите. Другото, което има изключително значение за крайния резултат, е рехабилитацията. Като държава сме неглижирали тотално тази област, а за ефекта от операцията това е важно почти колкото и самата интервенция.

Д-р Бончев съветва пациентите да не отлагат дълго операцията, ако ортопедът им е категоричен, че тя се налага. За повече информация и консултации: болница "Софиямед", София, бул. "Г. М. Димитров" 16, национален телефон 0700 89 089; www.hospitalsofiamed.bg